Селянин, който цял цял живот се трудил, лежал на смъртен одър. Около него били синовете му. Селянинът искал децата му да са трудолюбиви, добри стопани и с умение да вършат всичко.
Той бавно местел поглед от единия на другия, на третия.
– Деца – казал той, – скоро ще се разделим. Вие оставате на този свят. Бъдете добри, сговорчиви. Оставям ви лозето, в което съм скрил нещо.
Като го намерите, ще имате всичко...
Бащата затворил очи и издъхнал.
Синовете се спогледали
– Какво ли е скрил в лозето баща ни? Голямо имане може да е!
Ех, май богати ще станем, а?
Отишли на лозето и трескава работа закипяла.
Прекопали го дълбоко –– открай докрай. Но нищо не намерили.
На другата година добре прекопаното лозе дало много плод.
Поука (Ако човек е работен, той става имотен. Трудът е съкровище)
© Милен стоянов Todos los derechos reservados