ЗЛАТНИЯТ ЛАНЕЦ

                                                    ЗЛАТНИЯТ ЛАНЕЦ

  Мария изкара цял месец на село при родителите си. Мъжът й не можа да си вземе отпуска и остана в града.

  Днес тя реши да го изненада и се прибра, без да му се обади. Децата остави при майка си. Искаше една седмица да си почине. Близначките скоро бяха навършили годинка. Те и отнемаха цялото време. Сега й се искаше да се грижи само за мъжа си, когото много обичаше и още повече ревнуваше, защото беше невероятно красив.

  Най-напред влезе в банята. Изкъпа се и си пусна музика. После си запали цигара и се отпусна удобно на дивана. В този момент й се прииска мъжът й да е до нея.

  Стори й се, че някой отключва. Не, не й се беше сторило, той се прибираше от работа. Тя скочи да го посрещне. Петър ококори зелените си очи от учудване.

  - Защо не ми се обади?

  - Исках да те изненадам!

  - Наистина ме изненада! Утре мислех да дойда да ви видя.

  Мария висеше на врата му и го обсипваше с целувки.

  - Хей, момиче, ще ме удушиш!

  - Ти май не ми се радваш?

  - Ей сега ще ти покажа дали не ти се радвам! - и той я вдигна на ръце и я понесе към спалнята.

  - Пусни ме, Петре!

  - Няма да те пусна! - боричкаха се като малки деца в леглото.

  - Чакай да си сваля хавлията, цялата е мокра. На всичкото отгоре ме сложи с пантофите в леглото - тя се изправи и  свали хавлията. Събу си едната пантофка, другата беше паднала  някъде, после щеше да я търси и когато стъпи с босия си крак на килима, изохка от болка.

  - Ох, убодох се!

  - Какво има? - той се повдигна.

Тя се наведе и вдигна златна верижка.

  - Боже, как ме заболя!

  - Хайде лягай! Покажи да видя къде те боли. Сега ще го целуна и ще мине.

  - Какъв е този ланец?

  - Златен?!

  - Питам те на кого е? - беше прибледняла и трепереше.

  - Шегуваш ли се? Твой е, да не е мой случайно. Какво има, защо ме гледаш така?

  - Аз нямам такъв ланец! Моят си ми е на врата. Ти имаш любовница!И си я водил тук и сте се въргаляли в нашето легло. Как си могъл? - тя изпадна в истерия.

  - Моля те, не започвай отново! Омръзна ми от тебе! До гуша ми дойде от твоята ревност! Винаги всичко разваляш!

  - Винаги съм се съмнявала,но сега се убедих. Този ланец в спалнята ни не мога да ти простя! Развеждам се, не мога повече!

  - И аз не издържам вече! Може би наистина е по-добре да се разведем! - той излезе и силно затръшна вратата след себе си.

  Мария започна да плаче. Почуства се излъгана, ограбена, изоставена. Само преди минути предвкусваше мигове на щастие, а всъщност се беше разразила ужасна буря.

  Докато трая развода тя беше при родителите си. Не искаше да остава сама, защото имаше чуството, че ще полудее. Беше готова да му прости, но той не отстъпваше. Ако беше й поискал прошка...

  Зимата изкара на село, а през пролетта се върна в апартамента. Беше изморена от пътя, но не й се спеше. Сипа си джин с тоник и се опъна пред телевизора. На вратата се позвъни. Беше съседката от осмия етаж.

  - Добър вечер!

  - Добър вечер, заповядайте!

  - Извинявайте, че ви безпокоя, но видях, че свети.

  - Заповядайте, влезте!

  - Благодаря.

  - Седнете, ще пийнете ли едно джинче с мен?

  - Да, с удоволствие.

  Мария сипа една чаша на съседката, запалиха по цигара и се заприказваха за децата. Тя за първи път оставаше сама в апартамента, изпълнен с толкова спомени и затова много се зарадва на гостенката си. Двете жени сладко си побъбриха.

  - Аз ще си тръгвам вече. Стана късно. Всъщност, знаете ли за какво дойдох? Преди няколко месеца като простирах  ми падна  ланеца и видях, че падна във вашата спалня.Но вас цяло лято ви нямаше и сега като видях, че свети реших да дойда.Бихте ли проверили, скъп спомен ми е  за сватбата от мама. Бил е на баба.

  Мария усети, че ще падне. Подпря се на вратата.

  - Прозорецът на спалнята ви беше отворен  и ланецът просто влетя вътре. Даже си мислех да не ви направя някой скандал. Нали разбирате, чужд ланец и то в спалнята, ама вие бяхте на село.

  Мария вече нищо не чуваше...