12 ago 2019, 10:21  

8_Ведическата драка - Сънят на глупаците (Будимир) 

  Тraducciones » Prosa, De ruso
885 0 0
31 мин за четене

ГЛАВА 8 от книгата на Будимир "Сънят на глупаците"


ВЕДИЧЕСКАТА ДРАКА (БИТКА)

 

Беше прекрасен слънчев летен ден. Ние с Добриня се бяхме уединили в едно ъгълче, където бяха гарирани военните автомобили. Тук можеше да се занимаваме с ръкопашен бой. Добриня бързо схващаше хватките, но независимо от това слабо се развиваше, беше слаб боец. За времето на моята служба двама души успях да обуча от нула до високо ниво на водене на ръкопашния бой. Така че, причината най-вероятно не беше в мен, а в Добриня.
След недълга схватка легнахме на тревата да починем. Ако човек си затвори очите, може да си представи, че се намира сега не в поделението, а на някоя горска поляна, звуците са същите: виковете на птиците, жуженето на мухите, шумоленето на листата. Обърнах се към Добриня и го попитах:
- За какво ти е да се занимаваш с ръкопашен бой?
- Не ми е много нужно да се занимавам с това нещо, - отговори той.
Бях учуден от неговия отговор.
- Тогава защо тренираш?
- За да повиша майсторството си, да стана по-слабо уязвим.
- Значи, нужен ти е все пак ръкопашния бой?
- Обърни внимание! Ние сега говорим за различни неща. В това разбиране, в което ти разбираш ръкопашния бой, той не ми е нужен. Ти се отнасяш към ушу-то и каратето като към видове спорт. Нали така?
- Да! - съгласих се с Добриня.
- И още като към средство за самоотбрана.
- Към ушу не е правилно да се отнасяме нито като към спорт, иначе то става математически предвидимо, нито като към средство за самоотбрана, иначе то става източник на агресия. Мисълта за самоотбрана провокира пространството около теб да ти намира врагове или противници.
Искаш ли да ти разкажа с какво всъщност се занимавам? И кой в действителност се явявам аз? - попита Добриня приповдигайки се на лакти и гледайки ме внимателно в очите.
- Разбира се, че искам!
- Аз съм ратник на ведическата битка (драка)! - произнесе той без да отмества погледа си от мен, а после внезапно отново легна на тревата с разтворени ръце.
- Браво! - отговорих му аз.
Стори ми се, че Добриня се подиграва с мен, въвеждайки някакъв нов термин. Демонстративно легнах по гръб с разперени ръце. Исках още известно време да послушам звуците на природата.

С тих глас и бавно, разтягайки думите Добриня започна да говори:


- Ти, аз, и почти всички хора на Земята се намираме сега във враждебна среда. Всичко, което ни обкръжава, съдържа опасност. Хиляди системи са нахвърляни като мрежи наоколо, всяка вещ, която придобиваме, всяка ситуация, се стреми да ни отнеме осмислянето. И, не разбирайки това, не намирайки се в бдително състояние, ние се лишаваме от ЖИВАТА* (* жива - жизнена енергия, бел. прев.). Сега ние се намираме в състояние на война, която е обявена на човечеството, и да се излезе от нея може, или като победител, или загивайки. Да се удържи  победа  може само в случай, че се сражаваме за победа. Друг изход няма.
- Да се сражаваме? - попитах аз. - С кой?
- Врагът е един - Сатаната! Да бъде проследен той е много трудно. Но делата му са навсякъде, и чрез тях ние водим с него НЕПРЕКРАЩАВАЩ се бой. Ние виждаме неговите прояви в разни хора. И наричаме тези хора противници, макар и да разбираме, че тези противници не са виновни за това, че да станали оръдие на Сатаната. С уважение към човека и със стремеж да унищожим в него сатанинските задачи, така се отнасяме към противника. Без ненавист влизаме в схватка с него. С желание да освободим противника от веригите на гнета.
- Добре, а какво е това - ведическа драка? Не съм чувал никога за такъв вид борба. Това руски вид бой ли е?
- Не е съществувала Рус, когато се е появила ведическата драка. Затова не бих я нарекъл руска. Думата "борба" тук също е неуместна. Това е по-скоро битка, в която влизат стратегия, разузнаване, тактика и бой. Ведическата драка не е спорт, не е средство за самоотбрана. Тя е начин на живот. Даващ възможност да останеш жив.
Ведическата битка в сегашния момент е единствения начин да се противопоставим на сатанинския устрем. Тя не е съществувала до момента, когато не е бил нарушен ведическия начин на живот. Нали си спомняш, когато ти обяснявах за силата на мисълта, че не всичко й е подвластно на нея.
Не мога например да избавя човечеството от сега съществуващия държавен строй. Зад държавността се намира мощен образ, който нямам сили да разруша със своята мисъл и действия, но, ако победя този образ, бих удържал блестяща победа, и мисля, че бих станал по-силен от Сатаната. Такива битки за образа са пример за ведическа драка. Боецът, владеещ ведическата драка, се нарича РАТНИК. А групата единомишленици - ратници се нарича РАТ. Добрият ратник може така да води битката, че противникът му няма да разбере откъде идва заплахата и кой с него воюва.

Много важно в изкуството на ведическата драка е да се научи човек да ВЕДА* (*т.е. да знае по интуитивен начин, бел. прев.) противника. За целта ратника трябва да се настрои на него. Да почувства неговите желания, цели, мисли. Да разбере същността на неговото съществуване, и само тогава противника ще бъде уязвим за удара, който ще последва, и който се свежда до това, да бъде лишен той от сатанинската жива и сатанинската воля, и - да направи, по този начин, противника свободно и щастливо същество. Последният удар е самия бой. Тук се ведат* (* узнават, бел. прев.) и осмислят действията на противника. Когато това стане - противникът губи жИвата си, и тя в трансформиран вид като чиста сила преминава у ратника* (*ведическия боец, бел. прев.). Самата драка, (или, самият сблъсък) представлява генератор на жива. Колкото по-яростна е тя, и колкото повече действия се предприемат, колкото по-грандиозна е стратегията, толкова по-мощни сили се завихрят около битката, които впоследствие получава победителят. След всяка победа,  ратникът получава нова сила, но и рискът за поражение е налице, той може да загуби всичко, в това число и живота си.

- Всичко това, което сега слушам, за мен е неразбираемо, - рекох със съжаление.
- Нямах за цел ти да разбереш, - отговори Добриня, - за мен е важно да се заинтригуваш, и да се научиш да прилагаш ведическата драка. И дали ще разбереш... един ден - това не ме интересува. Мисля и за тебе това ще стане  неважно в скоро време.
- Как ще се науча, все пак?
- Много просто. Разбирането в случая забавя процеса на обучение. Когато детето се учи да ходи, да говори, да кара колело, да държи равновесие, никой не му обяснява технологията на ходене, говорене и държане на равновесие. Има цел, която той вижда и със своите действия се опитва да я достигне. Нали си учил чужд език?
- Да, в училището сме учили английски.
- Колко време си го учил?
- Шест години. Пет години в училище и една - в техникума.
- Е, и научи ли го?
- Мога да попитам на английски "как се казваш", а за друго не помня.
- Виждаш ли! А детето за три години започва добре да разбира и говори, без да използва каквито и да било правила и методики, и говори правилно с падежите, родовете, времената и така нататък. А тебе, когато са те учили на английски са ти предъвквали, и са ти представяли всичко по форми и времена.
И пак не си го научил! Ако обаче отидеш в Англия, няма да се мине и месец, и ще започнеш да разбираш английски, а след месец-два ще започнеш сносно да го говориш с англичаните.
- Как тогава да се науча на ведическата драка (ведическия бой)?
- Само с действия! Първоначално ще трябва да си поставиш цел и да се стремиш към нея. Ще трябва да се научиш да разпознаваш предизвикателството. Това може да бъде пряка угроза към твоя живот,  или насочена против твоята дейност, срещу твоята цел. Като се научиш да виждаш предизвикателството, ще бъдеш предупреден за опасността.  Всяко предизвикателство е реакция на вселената на твоите слабости. Тя ти помага да станеш по-силен и те води към силата през верига от прегради, след чието преодоляване, ще ставаш по-малко уязвим, и по-мъдър. С нарастване на твоето майсторство и с намаляване на твоите слабости, предизвикателствата ще стават по-сложни, а противниците по-могъщи. И само непрекъснато самоусъвършенстване ще може да те избави от поражения. Добриня разкопча две копчета на якето си и извади от вътрешния джоб химикалка и тефтерче, които винаги си носеше. Отвори тефтера на чиста страница, и каза:
- Гледай сега! Ето го човека, - той нарисува малко човече, отбеляза ръчичките, крачетата, тялото с чертички, а главата с кръгче.
- Докато човек няма цел, той е статичен, неподвижен в своето усъвършенстване. Но той се движи в живота, управляван от системите. Целият му живот не е нищо друго, освен умиране. Няма стремежи, защото е пуст. Системите изпълват такива хора със своите задачи, използвайки тяхната пустота. Когато, обаче, си поставиш цел, ти се изпълваш. На другия край на листа Добриня написа буквата "Ц".
- Цел, - изкоментира той. - Но не просто цел, а смисъл на живота. Това значи, че към нея трябва да се движиш.
-  Човекът с цел, но не движещ се към нея е мечтател. Той е статичен, да, но системата не може все пак да го подхвърля по живота като треска по вода. Той добре знае своето място в света и в съвременния свят ще си намери достойна област за реализация, но в рамките на системите, не повече от това.
Добриня внимателно прокара стрелка от човечето към кръгчето. Драскайки с химикалката няколко пъти по стрелката напред назад, подчертавайки по този начин важността на своята мисъл, той произнесе:
- Ето това е животът на ратника! Ратникът се движи към целта.
Добриня бавно движеше химикалката от човечето към кръгчето. След около сантиметър, обаче, спря движението. После направи засек.
- Пътят на ратника не е лек, тук - той почукна по точката на пресичането, - непременно ще има препятствие. Това е противник, и ратникът непременно ще трябва да влезе с него в двубой (драка). Ако ратникът се откаже от боя, той ще остане на този малък участък от пътя, - Добриня защрихова отсечката от човечето до препятствието, - но ако приеме боя и победи, ратникът ще продължи своя път; сега той е станал по-силен, тъй като е получил сила от двубоя. Веднага след драката ратникът (боецът) не би могъл да ползва тази сила. Трябва първо да я усвои. И ето тук, до следващото препятствие, той ще овладее получената сила. След около още един сантиметър Добриня сложи следващия засек-препятствие и показа тази отсечка между първото и второто препятствие, където се усвоява силата от първия бой.
- В момента когато ратникът усвои силата, пред него възниква нова пречка, по-трудна за преодоляване. Потенциалът на ратника, обаче, сега е по-голям и той е в състояние, мобилизирайки силите си, да преодолее тази пречка. И ще получи още повече сили. И така нататък. Добриня направи много напречни черти на стрелката към целта.
- Тези линии-препятствия са другите пътища на хората, водещи ги към тяхните цели. Конфликтът между смисъла на живота на ратника и целта на противника - това е битката. Тези линии-препятствия могат да бъдат и пътищата на системите, и пътищата на стихиите, и пътищата на звездите, и планетите.

- Например, - Добриня  нарисува пътя на ратника, отклоняващ се от поредното препятствие встрани от целта, - ако ратника се е отклонил от пътя си вследствие на дезориентация, то вселената може да застане като препятствие на грешния път и, побеждавайки проявите на вселената, той в този случай се връща на верния път към целта.

Когато достигне смисъла на своя живот, ратникът си задава въпроса: "Какво да правя по-нататък?" Ако не може да постави пред себе си нов смисъл на живота, ратникът може да избере смъртта.  Но смърт осмислена, която ще му позволи по-нататък да се прероди, и в новото въплъщение да си възстанови паметта за преживяния живот, и  да използва натрупания опит и сила. Такава смърт представлява доброволен акт и настъпва вследствие на лично решение, без заболяване на тялото. Мисълта на ратника го умъртвява. Но ако тялото е още младо, и жизнения цикъл не е завършил, в този случай ратникът си поставя нов смисъл на живота. И така до този момент, докато целта не застане извън възможностите на Сатаната да й се противопостави. Добриня прокара последната черта-препятствие пред кръгчето с буквата "Ц".
- Тази преграда е пътя на Сатаната. Тук ратникът, - той показа точката на пресичане на пътя на ратника и пътя на Сатаната, - влиза в бой със самия властелин на съвременното човешко общество. До сега никой не е могъл да дойде до тази точка и да го победи. Ако, обаче, ратникът успее да пресече полето на битката, той ще достигне тази цел, която по-рано никому не е била достъпна. Той ще стане най-могъщия човек на Земята. И неговата цел ще стане достояние на цялото човечество.

Така, например, Сатаната в началото на своя възход е имал за цел да властва. След достигане на тази цел, неговата цел - "власт" - е станала цел на човешкото общество, което е започнало да се устройва на принципа на йерархията, където всяка степен е прибавяне на власт.
Ако ратникът избира цел лична свобода и, движейки се към нея, пресича полето на боя със Сатаната, то след това цялото население на Земята ще се стреми към свободата.
Обществените принципи на изграждане също ще се основават на свободата. С други думи, ратникът, достигайки целта ЛИЧНА СВОБОДА, реализира по този начин СВОЯ ОБРАЗ, към който се е движил през целия си живот, или животи. Този образ е зареден със сила, която е получавал от преодоляването на препятствията. След като е станал МОГЪЩ, той може да създаде най-силният образ от началото на съществуването на човечеството. 

Това до тук беше теория, а сега послушай практически неща: в драка (или, бой) може да влизаш само тогава, когато си получил предизвикателство! Само в този случай имаш шанс да победиш. Ако не си бил предизвикан, значи, не е дошло времето да влизаш с твоя противник в бой. Може би не си още достатъчно силен. А може би той не ти е противник въобще. Да влезеш в бой без предизвикателство, това означава да  се поддаваш на желанията си, и тогава може да попаднеш в клопка. Затова в драката трябва да се влиза без страсти и без желания.

Ежедневните ситуации, в които попадаме, са резултат от нашето мислене. Ако в дадена ситуация се държиш предсказуемо, основавайки се на логични съображения, или опирайки се на знания, или на рефлекси, ставаш лесно предвидим, и в тези случаи може да бъдеш контролиран, манипулиран и победен. При нелогични реакции, когато се опираш на ВЕДАНЕ (т.е. интуитивно знание), много трудно би било да бъдеш контролиран, манипулиран и победен, тъй като твоите постъпки са непредвидими.     
На основата на всичко това, може да се каже - степента на освободеност зависи от това, доколко си математичен, и доколко си ведичен, колкото повече човек оценява нещата интуитивно  или чрез вЕдане, толкова по-малко уязвим е той.

 

Съществуват много начини за водене на решаващия бой. В началото, когато ратникът (боецът) е недостатъчно силен, това може да бъде ръкопашен бой или бой с използване на някакво оръжие.
С натрупване на повече жИва, ратникът може да не влиза в пряк контакт с противника.  Той може да въплати в живота такава тактика за водене на боя, която ще постави противника в ситуация, където ще го постигне неминуемо поражение. Връх на силата и майсторството на ратника е постигане на победа само чрез силата на мисълта. Природата, след като приеме вибрацията на тази мисъл, подрежда събитията в такъв ред, какъвто е нужен на ратника за да победи. При сблъсък със смъртна опасност, ратникът увеличава значително своята бдителност. Тази бдителност, обаче, не е свързана с рационалност, тъй като във върховния момент логиката не действа, тя е безсилна да приема решения, отнасящи се до оцеляването. В този момент ратникът е на върха на своите възможности, този момент му дава сила, която остава при него завинаги, и тази сила е способна да се натрупва. Минавайки през битката, ратникът става могъщ.
Никой не може да подскаже на ратника как да води боя, и никой не може да му помогне.
Той приема решение сам, и само той носи отговорност, и затова в неговите поражения няма виновни. Има само слабости на самия ратник. Ратникът може да има съратници, ако боя се води общо, но и съратниците, воювайки до него, носят отговорност всеки отделно за себе си. Целият бой се управлява от силата и на нея се подчиняват ратниците. Тук няма щабове и командири, а има само сила, бой (драка), ратници и противници.  

 

Най-опасният противник живее в самия ратник. Ако го нямаше вътре, отвън също не би имало противници.  Сатаната е влязъл в нас и ние го виждаме чрез себе си в другите. Всичко, което ни обкръжава е отражение на нашето вътрешно състояние. След достигане на вътрешния покой, ние ще станем хармонични с цялата вселена. Няма да имаме тогава врагове и противници. Докато Сатаната, обаче, властва отвън, в ратника той също ще присъства.  Следователно, както вече съм казвал по-рано, последният бой ще бъде с противника, който се казва Сатана. А докато нямаме покой, ще се сражаваме, сраженията ще ни укрепват, и постепенно ще отстраняват сатанинското присъствие в нас. Не противника е враг на ратника, а Сатаната, който се намира в ратника.
Всеки бой - това е подвиг, от думата "движение", - Добриня пак прокара химикалката по вектора от човечето до кръгчето с буквата "Ц".
Движението към свободата - това е движение към изгонването на Сатаната. Ратникът трябва с уважение да се отнася към противника, тъй като само влизайки в бой (или драка) с него, той се движи към свободата, и става силен.
Ратникът знае точно - няма силни противници, има само слабости на ратника, и с тях трябва да се води битката. Когато ратникът приеме предизвикателството, той трябва да отхвърли всичката рационалност. Необходима му е само непоколебима решителност. Отстрани това изглежда като безумие. Може би това е така. Умът със своята логичност не може и не трябва да присъства. Ако ратникът се опира на логиката, то в живота си няма да приеме нито едно предизвикателство и ще бъде победен без битка.
Ратникът се хвърля в бой, без да мисли за риска, той не прогнозира изхода на битката, а й се отдава без остатък, само така може да се удържи победа. Мога да дам пример. Представи си, че стоиш на височина десет метра за да скочиш във водата. Не си скачал по-рано от такава височина. Гледаш надолу и те е страх. Да  се хвърляш от такава височина е неприемливо за ума. Но ти искаш да скочиш за да се изпиташ, искаш да преодолееш страха си, да почувстваш полета. Всичко това е неподвластно на разума, но ти искаш да го направиш! Там горе, се борят двама: Сатаната и човека. Ако скочиш този бой ще бъде спечелен от теб, ако не - ще победи Сатаната. Състоянието в момента, когато ти все пак се решиш на скок, е възможно да бъде изтрито от паметта, логиката и разума и тук ще се опитат да се презастраховат, за да забравиш това състояние, когато си взел решение да скочиш. Този настрой на ратника - решимостта и безумието! Когато ти изчезваш, разтваряш се в действието, в случая в скока във водата. Ти не жалиш себе си и не те е грижа, какво ще стане с теб, ако неправилно влезеш във водата.

Всичко, което съм ти говорил за ведическата драка, ще ти даде само представа за нея и ще ти покаже направлението, в което е необходимо да се движиш, но, като уловиш духа на ведическата драка, всички мои учения ще си отидат като ненужни. Ведите*, а не знанията имат значение тук (* - ведите - има се предвид не книги и учения, а способността  да се знае отвътре, т.е. да се ВЕДА).

 

Продължение следва в гл. 9

 

Оригинален текст

 

ГЛАВА 8
ВЕДИЧЕСКАЯ ДРАКА

Был прекрасный солнечный летний день. Мы с Добрыней уединились в закутке технической территории, где стоял на хранении военный транспорт. Здесь нам никто не мешал заниматься рукопашным боем. Добрыня очень быстро всё схватывал, но, тем не менее, особенного прогресса в занятиях с ним я не замечал, боец из него был никудышный.
За время моей службы двоих сослуживцев я практически с нуля довёл до очень высокого уровня мастерства ведения рукопашного боя.
Так что, видимо, дело было не во мне, а в Добрыне.
После небольшой схватки мы легли на траву отдохнуть. Когда закрываешь глаза, то можно представить, что находишься сейчас не в войсковой части, а где-то в лесу на поляне, те же звуки: крик птиц, жужжание мух, шорох ласкового ветра.
Я повернул голову к Добрыне и спросил его:
- Зачем ты занимаешься рукопашным боем?
- Честно говоря, не особенно мне и нужно заниматься этим делом, - ответил он.
Я был удивлён его ответом.
- А тогда зачем ты тренируешься?
- Чтобы повысить свою степень мастерства, сделаться менее уязвимым.
- Значит, тебе всё же нужен рукопашный бой?
- Пойми! Мы сейчас говорим о разных вещах. В том понимании, в котором ты подразумеваешь рукопашный бой, он мне не нужен. Ты к ушу и каратэ относишься как к спорту. Не так ли?
- Да! – не стал я спорить с Добрыней. - И ещё как к средству самообороны.
- Вот видишь. К ушу нельзя относится ни как к спорту, иначе оно становится математическим, ни как к средству самообороны, иначе оно становится источником агрессии. Мысли о самообороне провоцируют окружающее пространство находить тебе врагов или противников.
Хочешь, я расскажу о том, чем действительно занимаюсь? И кем на самом деле являюсь? – спросил Добрыня, приподнявшись на локтях и внимательно посмотрел мне в глаза.
- Конечно, хочу!
- Я ратник ведической драки! – произнёс он, не отводя от меня глаз, а затем внезапно вновь лёг на траву, раскинув руки.
- Поздравляю! - сказал я ему в ответ. Мне показалось, будто Добрыня меня разыгрывает, вводя какой-то новый термин. Я, демонстративно раскинув руки, лёг и закрыл глаза. Мне хотелось ещё послушать звуки природы.
Добрыня тихим голосом и медленно, как-то лениво растягивая слова, стал говорить:
- Ты, я, да и почти все люди, живущие на нашей планете, находимся сейчас во враждебной среде. Всё, что нас окружает, несёт в себе опасность. Тысячи систем как сети раскинуты повсюду, любая вещь, приобретённая нами, любая ситуация стремится отобрать наше осмысление. И, не понимая этого, не находясь в бдительном состоянии, мы лишаемся живы.
Сейчас мы находимся в состоянии войны, объявленной человечеству, и выйти из неё можно лишь, победив или погибнув. Победить можно в том случае, если сражаться за победу. Иного не дано.
- Сражаться? – спросил я. - С кем?
- Враг один – Сатана! Выследить его очень сложно. Но его деяния повсюду, и через них мы ведём с ним непрекращающийся бой. Мы видим его проявления в разных людях. И называем этих людей противниками, хотя отдаём себе отчёт в том, что эти противники не виновны в том, что стали орудием Сатаны. С уважением к человеку и со стремлением уничтожить в нём сатанинские задачи относимся мы к противнику. Без ненависти вступаем с ними в схватку. С желанием освободить противника от уз гнёта.
- Так что это такое – ведическая драка? Не слышал ни разу о таком виде борьбы. Это русский вид боя?
- Ещё не было Руси, когда появилась ведическая драка. Поэтому называть её русской я бы не стал. Слово «борьба» здесь также неуместно. Это скорее битва, в которую входят стратегия, разведка, тактика и бой. Ведическая драка не спорт, не средство самообороны. Она – образ жизни. Дающий возможность выжить. Ведическая драка на сегодняшний день - единственный способ противостояния сатанинскому засилью. Её не существовало до того момента, пока не был нарушен ведический образ жизни. И появилась она как средство противостояния Сатане.
Помнишь, я тебе рассказывал про силу мысли, что не всё подвластно ей. Я могу посадить птицу на ветку, на какую захочу, но не смогу, к примеру, избавить человечество от существующего на данный момент государственного строя. За государственностью стоит мощный образ, который я не в силах разрушить своей мыслью и действиями, но, победив этот образ, я одержал бы блестящую победу и, думаю, стал бы сильнее Сатаны. Такие битвы за образ и есть пример ведической драки.
Боец, владеющий ведической дракой, зовётся ратником. А группа единомышленников - ратью. Хороший ратник может так вести битву, что его противник и не поймет, откуда идёт угроза и кто с ним воюет.
Очень важно в искусстве ведической драки научиться ведать противника. Для этого ратнику необходимо настроиться на него. Почувствовать его желания, цели, мысли. Понять суть его существования, и только тогда противник будет уязвим для последующего удара, который заключается в том, чтобы лишить его сатанинской живы и сатанинской воли, сделать противника свободной и счастливой сущностью. Последний удар есть сам бой. Здесь ведаются и осмысляются действия противника. Как только это происходит - противник теряет живу, и она в трансформированном виде чистой силы переходит ратнику. Драка уже сама по себе является генератором живы. Чем яростнее она, чем больше предпринимается действий, чем грандиозней стратегия, тем могущественней силы завихряются вокруг битвы, которые впоследствии достаются победившему. Ратник с каждой победой получает новую силу, но и риск поражения велик, он может потерять всё вплоть до жизни.
- Всё, что ты рассказываешь о ведической драке, мне непонятно, - пожаловался я Добрыне.
- Я и не пытался рассказывать тебе так, чтобы ты понял, - ответил Добрыня, - мне важно, чтобы ты заинтересовался этим, научился использовать ведическую драку. А понимание… придёт оно к тебе или нет - мне безразлично. Думаю, и тебе скоро станет это неважно.
- Как же я могу научиться, не понимая того, что делаю?
- Элементарно. Проще, чем тебе кажется. Ведь понимание в данном случае затормаживает процесс обучения. Когда ребёнок учится ходить, говорить, кататься на двухколесном велосипеде и держать при этом равновесие, никто не объясняет ему технологию ходьбы, разговора, держания равновесия. Есть цель, которую он видит и своими действиями пытается достичь её.
Ты в школе изучал иностранный язык?
- Да, конечно – английский.
- И сколько по времени ты его учил?
- Лет пять - с пятого по десятый класс и в техникуме год.
- Ну и как, выучил?
- Могу спросить на английском «как тебя зовут», а остальное как-то не запомнилось.
- Вот! Ребёнок за три года хорошо понимает и говорит без использования каких-либо правил и методик, и говорит правильно, в соответствии с падежами, родами, временами и так далее.
А тебе, преподавая английский язык, наверняка всё разжевали, разложили по формам и временам. Но ты его так и не выучил! А стоит тебе выехать в Англию, не пройдет и месяца, как ты начнёшь понимать английскую речь, а ещё через один месяц будешь сносно разговаривать с англичанами.
- Как мне в таком случае научиться ведической драке?
- Только действуя! Для начала ты должен поставить себе цель и идти к ней. 
Ты должен научиться распознавать вызов. Это может быть прямая угроза твоему существованию, угроза твоей деятельности, стремлению к твоей цели. Научившись распознавать вызов, ты будешь предупреждён об опасности. Каждый вызов – реакция вселенной на твои слабости. Она помогает тебе стать сильнее и ведёт тебя к силе через вереницу преград, преодолевая которые, ты становишься менее уязвимым и более мудрым. По мере роста мастерства и по мере убывания твоих слабостей, вызовы станут всё сложнее, а противники могущественнее. И только непрестанное самосовершенствование сможет избавить тебя от поражений.
Добрыня расстегнул пару пуговиц у себя на груди и достал из внутреннего кармана своей куртки ручку с блокнотом, который всегда носил с собой. Открыв его на чистой странице, сказал:
- Смотри! Вот человек, - Добрыня нарисовал маленького человечка, обозначив ручки, ножки, туловище чёрточками, а голову кружочком.
- Пока у человека нет цели, он статичен, недвижим в своём совершенствовании. Но он несётся по жизни, управляемый системами. Вся его жизнь есть ни что иное, как умирание. У него нет стремления, так как он пуст. Системы наполняют таких людей своими задачами, пользуясь их пустотой. Но как только ты себе ставишь цель, появляется наполнение.
Добрыня в другом конце блокнотного листа вывел кружочек и написал в нём букву «Ц».
- Цель, - прокомментировал он. - Но не просто цель, а смысл жизни. Это значит, что к ней необходимо двигаться. Человек с целью, но не двигающийся к ней – мечтатель. Он также статичен в самосовершенствовании, но и система такого человека не сможет, как цепку, бросать по жизни. Он твёрдо знает своё место в мире и в современном обществе найдёт достойное себе применение, правда, в границах систем, не более того.
Добрыня тщательно вывел вектор от человечка к кружочку. Проведя ручкой несколько раз по вектору, тем самым подчёркивая важность своей мысли, произнёс:
- А вот это жизнь ратника! Ратник движется к цели.
Добрыня ручкой медленно стал вести по вектору от человечка к кружочку. Но, проведя где-то сантиметр, остановился. Затем перечеркнул вектор в месте остановки.
- Путь ратника не прост, здесь, - он постучал по месту пересечения, - непременно встретится препятствие. Это противник, и ратнику придётся вступить с ним в драку. Если ратник откажется от боя, то останется на этом небольшом участке пути, - Добрыня жирно заштриховал отрезок от человечка до препятствия, - но приняв бой и победив, ратник продолжит свой путь, теперь  он более сильный, так как получил силу от драки. Сразу после драки ратник не в состоянии пользоваться этой силой. Он должен её сперва освоить. И вот тут, до следующего препятствия, он овладевает полученной силой.
Добрыня ещё через сантиметр поставил перпендикулярную черту-препятствие и показал часть пути от первого препятствия до второго, где осваивается полученная сила от первой драки. 
- Как только ратник освоил силу, перед ним ставится новое препятствие, более сложное в преодолении. Но потенциал ратника выше и он в состоянии, при условии мобилизации своих сил, преодолеть очередное препятствие. При этом получить ещё больше сил. И так далее.
Добрыня начертил много линий перечеркивающих путь ратника к цели.
- Эти линии-препятствия есть другие пути людей, ведущие к их целям. Конфликт между смыслом жизни ратника и целью противника есть драка. Эти линии-препятствия могут быть и пути систем, и пути стихий, и пути звёзд, и планет. Например, - Добрыня от очередного препятствия нарисовал путь ратника в сторону от цели, - если ратник отклонился от своего пути вследствие дезориентации, то вселенная может выступить в виде препятствия на ложном пути и, победив проявление вселенной, он в этом случае возвращается на верный путь к цели. Достигнув смысла своей жизни, ратник задает вопрос: «что делать дальше?»
Если не ставится перед собой новый смысл жизни, ратник может выбрать смерть. Но смерть осмысленную, позволяющую в дальнейшем переродиться и в новом воплощении восстановить память о прожитой жизни, 

восстановить память о прожитой жизни, воспользоваться нажитым опытом и силой. Такая смерть является добровольным актом и наступает вследствие волеизъявления, без физической порчи своего тела. Мысль ратника умерщвляет его. Но если тело ещё молодо и жизненный цикл не завершён, то в этом случае ратник ставит перед собой новый смысл жизни. И так до тех пор, пока цель не будет стоять за гранью возможностей Сатаны.
Добрыня провёл последнюю черту-препятствие перед кружочком с буквой «Ц».
- Эта преграда есть путь Сатаны. Здесь ратник, - Добрыня указал на точку пересечения пути ратника и пути Сатаны, - вступает в драку с самим властителем современного человеческого общества. До сих пор никто не мог дойти до этой точки и одержать над ним победу. Но если ратнику удастся пересечь поле битвы, он достигает той цели, которая была ранее никому недоступна. Он становится самым могущественным человеком на Земле. И его цель становится достоянием всего человечества.
Так, например, Сатана в начале своего восхождения ставил цель властвовать. Достигнув власти и став самым могущественным человеком, его цель - «власть» - стала целью человеческого общества, которое стало строиться на основе иерархии, где каждая ступень означает прибавление власти.
Если ратник выбирает цель личной свободы и, идя к ней, пересекает поле боя с Сатаной, то после этого всё население Земли будет стремиться к свободе. Общественные принципы построения также будут базироваться на свободе. Иными словами, ратник, добравшись до цели личной свободы, тем самым реализует свой образ, к которому он шёл всю свою жизнь, и даже не одну. Этот образ был заряжен им силой, получаемой в преодолении препятствий. Став могущим, он создаст самый сильный образ с момента существования человечества.
Это всё теория, а теперь послушай практические рекомендации: в драку можно вступать лишь тогда, когда тебе брошен вызов! Только в этом случае у тебя есть шанс одержать победу. Если противник не бросил тебе вызов, значит, время не пришло вступать с ним в драку. Возможно, ты ещё недостаточно силён. А быть может, и не противник он тебе вовсе. Вступать в бой без вызова означает пойти на поводу у своих желаний, и в этом случае можно угодить в западню. Поэтому в драку необходимо вступать только без страсти и без желаний. 
Повседневные ситуации, в которые мы постоянно попадаем, есть результат нашего мышления. Если в определённой ситуации ты ведёшь себя предсказуемо, исходя либо из логических соображений, либо опираясь на знания, либо рефлекторно, то тебя легко вычислить, а следовательно, контролировать, манипулировать и победить. При нелогичной реакции на ситуацию, когда ты опираешься на веданье, контролировать, манипулировать и победить тебя будет крайне сложно, так как твои поступки будут непредсказуемы. Исходя из этого можно сказать - степень свободы зависит от того, в какой мере ты математичен, а в какой ведичен, чем в большей степени человек ведает, тем он менее уязвим.
Способов ведения решающего боя великое множество. На начальном этапе, когда ратник недостаточно силён, это может быть рукопашный бой либо бой с применением какого-либо оружия. По мере накопления живы ратнику уже необязательно вступать в прямой контакт с противником. Он может воплотить в жизнь такую тактику ведения боя, которая поставит противника в ситуацию, когда его постигнет неминуемое поражение.
Верх мастерства и силы ратника – это одержание победы одной только силой мысли. Природа, приняв вибрацию этой мысли, располагает события в том порядке, в котором нужно для победы ратника.
Ратник при столкновении со смертельной для него опасностью становится чрезвычайно бдительным. Эта бдительность не имеет ничего общего с рациональностью, так как в самый ответственный момент логика отступает, она бессильна принимать решения, которые ответственны за жизнь. В этот момент ратник на пике своих возможностей, этот момент даёт ему силу, которая остаётся у него на всю жизнь, так эта сила способна накапливаться.
Проходя через битвы, ратник становится могущим.
Никто не может подсказать ратнику, как вести бой, и помочь ему. Он принимает решение сам и сам несёт за них ответственность, поэтому в его поражениях нет виновных. Есть лишь слабость самого ратника. 
У ратника есть соратники, если драка ведётся сообща, но и соратники, воюя плечом к плечу, за свою драку несут ответственность самостоятельно.
Всем боем управляет сила и ей подвластны ратники. Здесь нет штабов и командиров, а есть сила, драка, ратники и противники.
Самый опасный противник живёт в самом ратнике. Не будь его внутри, снаружи также не было бы противников. Сатана вошёл в нас, и мы видим его через себя в других. Всё, что нас окружает – зеркала нашего внутреннего состояния. Достигнув внутреннего покоя, мы станем гармоничны со всей вселенной. У нас не будет врагов и противников, они просто нас не коснутся из-за своего бессилия перед нами. Но пока Сатана стоит у власти, в ратнике он также будет присутствовать. Следовательно, как я уже говорил, последняя драка должна быть с противником по имени Сатана. А пока покоя нет, мы будем сражаться, и сражения укрепят нас, и постепенно будут вытеснять всё сатанинское присутствие. Не противник - враг ратника, а Сатана, сидящий в ратнике.
Каждая драка - это подвиг, от слова «двигаться», - Добрыня ещё раз провёл ручкой по вектору от человечка к кружочку.
- Движение к свободе - движение к изгнанию Сатаны. Поэтому ратник должен с уважением относиться к противнику, только вступив с ним в драку, ратник движется к свободе и становится сильнее.  
Ратник ведает – нет сильных противников, есть слабости ратника, и с ними надо вести битву. Ратник, принимающий вызов, должен отбросить всю свою рациональность. Ему необходима непоколебимая решимость. Со стороны это выглядит как безумие. Возможно, так оно и есть. Ум со своей логичностью не может и не должен здесь присутствовать.
Если ратник будет опираться на логику, то в своей жизни он не примет ни одного вызова и будет побеждён без битвы.
Ратник бросается в драку, не думая о риске, он не прогнозирует исход битвы, но он отдаётся ей полностью, лишь так можно одержать победу.
Могу привести пример. Представь, что ты стоишь на десятиметровой вышке для прыжков в воду. Раньше ты никогда не прыгал с такой высоты. Ты смотришь вниз и тебе страшно. Прыгать нелогично с точки зрения ума. Но ты хочешь прыгнуть, чтобы испытать себя, перешагнуть через свой страх, ощутить состояние полёта. Всё это неподвластно разуму, но ты хочешь это сделать!
Там наверху борются двое: Сатана и человек. Если ты прыгнешь - эта драка выиграна тобой, если нет - победит Сатана.
То состояние в момент, когда ты всё же решишься на прыжок, возможно, будет стёрто из памяти, логика разума и здесь попытается перестраховаться, чтобы ты забыл тот настрой, когда принял решение прыгать. Это настрой ратника – решимость и безумие! Когда нет тебя, ты растворяешься в действии, в данном случае в прыжке. Тебе не жалко себя и нет дела до того, что с тобой будет, если ты неправильно войдёшь в воду.
Всё то, что я тебе рассказывал о ведической драке, даст только представление о ней и покажет направление, в котором необходимо двигаться, но, уловив дух ведической драки, все мои учения уйдут за ненадобностью. Веды, а не знания, имеют здесь значение.

 

© Леснич Велесов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??