ГЛАВА 8 от книгата на Будимир "Сънят на глупаците"
ВЕДИЧЕСКАТА ДРАКА (БИТКА)
Беше прекрасен слънчев летен ден. Ние с Добриня се бяхме уединили в едно ъгълче, където бяха гарирани военните автомобили. Тук можеше да се занимаваме с ръкопашен бой. Добриня бързо схващаше хватките, но независимо от това слабо се развиваше, беше слаб боец. За времето на моята служба двама души успях да обуча от нула до високо ниво на водене на ръкопашния бой. Така че, причината най-вероятно не беше в мен, а в Добриня.
След недълга схватка легнахме на тревата да починем. Ако човек си затвори очите, може да си представи, че се намира сега не в поделението, а на някоя горска поляна, звуците са същите: виковете на птиците, жуженето на мухите, шумоленето на листата. Обърнах се към Добриня и го попитах:
- За какво ти е да се занимаваш с ръкопашен бой?
- Не ми е много нужно да се занимавам с това нещо, - отговори той.
Бях учуден от неговия отговор.
- Тогава защо тренираш?
- За да повиша майсторството си, да стана п ...