Adrienne Pierce - Lost and Found

Eyes like flowers,
I love the way
You see, you see, you see
You're the best thing that's happened to me
Maybe I should fight harder for you
But I said I'd let you go when you wanted me to

Have no power, I see the way
You run, you run, you run
As soon as we start to have fun
Maybe I would feel better alone
Or just feel something,
My heart is turning to stone.

So, so slow,
Can you feel me letting go?
I, I know that we turn away
When the cracks begin to show.
And now we're
Sleeping with the television and all the lights on.
One of us is leaving soon but we're both already gone.
Stuck at the lost and found,
We watch things disappear.
Looking for the missing piece but it was never here.

Every hour, I find
A way, a way, a way, a way to convince myself to stay
Back and forth, I can't juggle
Lying here, need to stand up and struggle
Ivory tower, I know the way
You think, you think, you think
It's making my heart sink.
Unamused, tired of the antics,
I'm sick of arguing over semantics…

So, so slow,
Can you feel me letting go?
I, I know that we turn away
When the cracks begin to show.
And now we're
Sleeping with the television and all the lights on.
One of us is leaving soon but we're both already gone.
Stuck at the lost and found,
We watch things disappear.
Looking for the missing piece but it was never here.

Adrienne Pierce – Загубен и открит

Очи като цветя,

Обичам начина, по който

ме гледаш…

Ти си най-страхотното нещо, което ми се е случвало някога.

Може би трябваше да се боря повече за теб.

Но обещах, че ще те пусна когато поискаш това от мен…

Нямам сили, виждам как

си отиваш…

Точно след като започнахме да се забавляваме.

Може би ще се чувствам по-добре сама,

или ще усетя как

сърцето ми се превръща в камък.

Толкова, толкова бавно…

Можеш ли да почувстваш, че си отивам?

Знам, знам, че се отчуждихме,

когато пукнатините започнаха да проличават.

И сега заспиваме с телевизора, на включени светлини.

Един от нас скоро ще си тръгне, но и двамата ни няма вече.

Ту се откриваме, ту се губим.

Гледаме как нещата изчезват.

Търсим липсващата част, но тя никога не е била тук.

Час след час, намирам

начин… да убедя себе си да остана.

Напред-назад, не мога да се за залъгвам,

лежейки тук, трябва да стана и да се боря.

Кула на мечтите, познавам начина,

по който мислиш…

Той кара сърцето ми да потъва

незаинтересовано, уморено от игрички.

Уморена съм от спорове…

Толкова, толкова бавно…

Можеш ли да почувстваш, че си отивам?

Знам, знам, че се отчуждихме,

когато пукнатините започнаха да проличават.

И сега заспиваме с телевизора, на включени светлини.

Един от нас скоро ще си тръгне, но и двамата ни няма вече.

Ту се откриваме, ту се губим.

Гледаме как нещата изчезват.

Търсим липсващата част, но тя никога не е била тук.