Alan Parsons Project — Ammonia Avenue
Is there no sign of light as we stand in the darkness?
Watching the sun arise
Is there no sign of life as we gaze at the waters?
Into the strangers eyes
And who are we to criticize or scorn the things that they do?
For we shall seek and we shall find Ammonia Avenue
If we call for the proof and we question the answers
Only the doubt will grow
Are we blind to the truth or a sign to believe in?
Only the wise will know
And word by word they handed down the light that shines today
And those who came at first to scoff, remained behind to pray
Yes those who came at first to scoff, remained behind to pray
When you can't hear the rhyme and you can't see the reason
Why should the hope remain?
For a man will be tired and his soul will grow weary
Living his life in vain
And who are we to justify the right in all we do?
Until we seek until we find Ammonia Avenue
Through all the doubt somehow they knew
And stone by stone they built it high
Until the sun broke through
A ray of hope, a shining light Ammonia Avenue
Alan Parsons Project - Авеню Амоняк
Няма ли признаци на светлина, тъй като ние стоим в мрака?
Гледайки как слънцето изгрява...
Няма ли признаци на живот, тъй като ние се взираме във водата?
В очите на непознатите...
Но кои сме ние да критикуваме или презираме нещата, които правят те?
Ние трябва да търсим и ние трябва да намерим Амония Авеню...
Ако ние приканваме за доказателства и задаваме въпроси,
само съмненията ще нарастнат..
Слепи ли сме за истината или е знак, че вярваме в нея?
Само мъдрите ще знаят...
И дума по дума те предават светлината, която свети днес.
И тези, които първо дойдоха да се подиграват, останаха отзад да се молят,
да, тези, които първо дойдоха да се подиграват, останаха отзад да се молят...
Когато не могат да чуят думите и не могат да открият причината,
защо трябва да остават с надежда?
Човекът ще се умори и душата му ще се отегчи,
живеейки живота му напразно...
Но кои сме ние да обясняваме правотата на всичко, което правим?
Докато ние търсим, докато ние намерим Амония Авеню...
Въпреки всички съмнения по някакъв начин те са знаели.
И камък по камък строели високо
докато пробият слънцето -
лъч надежда, блястяща светлина, Амония Авеню...
© Елени Алексиду Todos los derechos reservados