Alanis Morissette - Sorry To Myself 

For hearing all my doubts so selectively and

For continuing my numbing relentlessly

For helping you and myself, not even considering

For beating myself up and over-functioning

To whom do I owe the biggest apology?

No one's been crueler than I've been to me

For letting you decide if I indeed was desirable

For myself love being so embarrassingly conditional

And for denying myself to somehow make us compatible

And for trying to fit a rectangle into a ball

And to whom do I owe the biggest apology?

No one's been crueler than I've been to me

I'm sorry to myself

My apologies begin here before everybody else

I'm sorry to myself

For treating me worse than I would anybody else

For blaming myself for your unhappiness

And for my impatience when I was perfect where I was

Ignoring all the signs that I was not ready

And expecting myself to be where you wanted me to be

To whom do I owe the first apology?

No one's been crueler than I've been to me

And I'm sorry to myself

My apologies begin here before everybody else

I'm sorry to myself

For treating me worse than I would anybody else

Well, I wonder which crime is the biggest?

Forgetting you or forgetting myself

Had I heeded the wisdom of the latter

I would've naturally loved the former

For ignoring you: my highest voices

For smiling when my strife was all too obvious

For being so disassociated from my body

And for not letting go when it would've been the kindest thing

To whom do I owe the biggest apology?

No one's been crueler than I've been to me

And I'm sorry to myself

My apologies begin here before everybody else

I'm sorry to myself

For treating me worse than I would anybody else

Аланис Морисет – На себе си се извинявам

За това, че не исках да се вслушам в своите съмнения;

за това, че безмилостно продължих със своето примирение;

за това, че помагах на теб и мен, без да помисля,

че себе си разбивам и се престаравам...

На кого дължа най-голямото извинение?

Никой не е бил по-жесток към мен, от мен самата.

За това, че позволявах ти да решаваш дали съм наистина желана;

за това, че за мен любовта бе тъй объркващо условна;

за това, че се отричах от себе си, за да вървят нещата между двама ни

и за това, че се опитвах в кълбо да впиша правоъгълник...

И на кого дължа най-голямото извинение?

Никой не е бил по-жесток към мен, от мен самата.

На себе си се извинявам.

Извиненията ми започват тук пред всички останали.

На себе си се извинявам,

че се отнасях с мен самата по-лошо, отколкото с всеки друг.

За това, че обвинявах себе си, че си нещастен ти;

и за желанието ми да бъда идеална там, където бях -

пренебрегвайки всички знаци, че не съм готова за това,

но се стараех да бъда каквато ти очакваше от мен...

На кого дължа първото извинение?

Никой не е бил по-жесток към мен, от мен самата.

И аз на себе си се извинявам.

Извиненията ми започват тук пред всички останали.

На себе си се извинявам,

че се отнасях с мен самата по-лошо, отколкото с всеки друг.

Чудя се, кое е по-голямо престъпление?

Да забравя теб или да забравя себе си...

Ако бях се вслушала в мъдростта на последния,

щях по естествен начин да обикна първия...

За това, че ви пренебрегвах: гласовете, крещящи в мен.

За това, че се усмихвах, когато борбата в мен бе явна.

За това, че бях така дистанцирана от своето тяло.

И за това, че не се отказах, когато това щеше да е

най-доброто, което можех да направя...

На кого дължа най-голямото извинение?

Никой не е бил по-жесток към мен, от мен самата.

И аз на себе си се извинявам.

Извиненията ми започват тук пред всички останали.

На себе си се извинявам,

че се отнасях с мен самата по-лошо, отколкото с всеки друг.