27 ago 2004, 1:17

Amorphis – Tuonela 

  Тraducciones
3523 0 2
2 мин за четене
TUONELA

Sorrow is my bread
And tears I drink as wine
Oblivion my happiness
Ground under teeth of time
For cold be the stone
When frost ve devoured the land
Consolation is no gift
Of winter`s icy hand

[Chorus:]
Upon a crust of snow
I`ll lay my broken frame
What steel and iron won`t take
I`ll give in winter`s name
No good a sullen sout no use a simple knave
No groom for brides of plaited hair
This man old and lame

If only I could breathe
To see the sun of may
but still longer are the nigths than days
As I wither away

Came the man of crown
With sound of war drums beat
Said no sword arm`s strong enough
Without my two good feet

[Chorus]

But not overlooked am I
In eyes of the maid I`ll wed
I`ll reap the crops of Tuonela
My bride`s wealth in death


ТУОНЕЛА*

Тъгата е моя хляб
и сълзите пия като вино,
забвението, мое щастие,
заклещено в зъбите на времето.

Судът преврърна ме във камък,
мраз погълнал бе земята,
не е утеха тоз подарък
от зимната ледена ръка.

[Припев:]
Под снежната покривка
ще положа разбитото си тяло,
каквото мечът и оковите не вземат,
ще оставя аз на зимата.
Няма го добрият, а седи навъсен, ненужен, жалък негодник,
не е за жених на девойките със сплетени коси,
той е човек стар и сакат.

Само ако можех да поема въздух
и да видя майското слънце,
но нощите още са по-дълги от дните,
а аз все повече отслабвам.

Дойде човек на Короната,
със звуци на война барабаните ехтяха,
каза, нямат сили да хванат меч ръцете,
без моите здрави ходила.

[Припев]

Но не бях забелязан аз,
гледан с очи на девица пред сватба,
ще жъна земите на Туонела,
моята прекрасна булка ще загубя.


*Туонела – от финландската митология – спокойно място, далеч насевер, разделено от останалия свят с голяма река, в което след смъртта си отват децата и „чистите“ хора.

© Петър Св Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??