It rains out and the tears flow through the windows, when the phone flames and burns inside me, in the soul,  I break through the terrible pain, the poison of insults and strange mistakes that I carry on my shoulders this burden cruel and Satirical. I will not complain because it is unnecessary,  I have become accustomed to this  senseless, guilt and my painful soul becomes a transformation that reactively turns into apathy.                                             

But the rhetorical question puzzles me and doesn't give me peace: " Why it takes a person through so many phases to go to realize that it is created , felt,  original , burning to love and to experience all the conditions, which former the multicolored pallette of life. 

Анализ на Душата

Вали дъждът навън и се стичат сълзите по стъклата, когато огънят телефона и изгаря вътре в мен, в душата, разкъсвам се от болка страшна, от отрова от обиди и чужди грешки, които нося на моите плещи този товар жесток и сатиричен.

Няма да се оплаквам аз, защото е ненужно, свикнах с това безсмислено чувство за вина и болката ми душевна неусетно става трансформация,  която реактивно превръща се в апатия. 

Но въпросът риторичен ме гложди и не ми дава мира: "Защо е нужно човек през толкова душевни фази да мине за да осъзнае, че затова е създаден, да чувства, да се самобичува да гори, да обича да изпита всички състояния, които сформират многоцветната палитра на живота.

Written by me