Анатол Франс -- Смъртта на едно водно конче
| La mort d'une libellule, par Anatole France | Смъртта на едно водно конче, от Анатол Франс |
|---|---|
| Sous les branches de saule en la vase baignées Un peuple impur se tait, glacé dans sa torpeur, Tandis qu'on voit sur l'eau de grêles araignées Fuir vers les nymphéas que voile une vapeur. Mais, planant sur ce monde où la vie apaisée Dort d'un sommeil sans joie et presque sans réveil, Des êtres qui ne sont que lumière et rosée Seuls agitent leur âme éphémère au soleil. Un jour que je voyais ces sveltes demoiselles, Comme nous les nommons, orgueil des calmes eaux, Réjouissant l'air pur de l'éclat de leurs ailes, Se fuir et se chercher par-dessus les roseaux, Un enfant, l'oeil en feu, vint jusque dans la vase Pousser son filet vert à travers les iris, Sur une libellule ; et le réseau de gaze Emprisonna le vol de l'insecte surpris. Le fin corsage vert fut percé d'une épingle ; Mais la frêle blessée, en un farouche effort, Se fit jour, et, prenant ce vol strident qui cingle, Emporta vers les joncs son épingle et sa mort. Il n'eût pas convenu que sur un liège infâme Sa beauté s'étalât aux yeux des écoliers : Elle ouvrit pour mourir ses quatre ailes de flamme, Et son corps se sécha dans les joncs familiers. |
Под топнатите в тиня аркади на върбата нечист народ замлъква унесен, вцепенен, а паячета крехки пробягват по водата към лилиите скрити в мъгла като сатен. Но, носейки се леко над тоя свят, където животът тих сънува сън сякаш нерушим, създания, в които лъчът с роса е сплетен, единствени разперват на припека души. Веднъж, когато гледах как кончетата водни (тъй казваме им, мисля, за техния финес) ефира ясен радват прелитайки свободни, играят си на жмичка в тръстиковия лес, дете с разпален поглед из тинята нагази да хвърли свойта мрежа през блатните цветя над малко водно конче; и там, в капана газен1, смутеното животно пленено затрептя. Телцето му зелено топлийчица прободе; ала летецът, даже познал върха ѝ твърд, напрегна сетни сили и бръмвайки свободен в тръстиките с иглата отнесе свойта смърт. И дума да не става, върху парче корк срамен, да бъде прелестта му спектакъл за класът; то да умре разтвори крилата си от пламък, тръстиките където познато му звънят. |
Понякога имам чувството, че правя тия разяснения само от суета, защото така или иначе никого не го интересуват, но все пак -- стихотворението е четвърто в стихосбирката "Златни стихотворения", първа на прочулия се по-късно с прозата и литературната си критика Анатол Франс (1844-1924). Стихосбирката е публикувана през 1873 год. По-голямата част от стихотворенията в нея са посветени на природата. Описанията на природни пейсажи, характерни за творчеството на Льоконт дьо Лил, водач на кръга на парнасците, в който влиза младият поет, са многобройни. Зад тези привидно самоцелни описания се крият философски идеи, както в "Елените", стихотворение, което предава впечатленията на Анатол Франс от обсадата на Париж от прусаците през 1870-1871 год. -- двете армии са представени в образите на биещите се елени.
"Смъртта на едно водно конче" датира от преди началото на войната и не бива да се свръзва с нея. Стихотворението приписва на главния си герой познание за смъртта, което му е чуждо. Описаната случка напомня силно за стихотворението "Пеперудите" на Жерар Нервал (публикувано през 1830 год.), в което момиченце умъртвява пеперуда, за да се наслаждава на красотата ѝ.
Напълно точният и пълен превод е невъзможен: на френски водните кончета имат две имена, едното е еднакво с думата за "госпожица". И двете имена са в женски род, обстоятелство, което придава по-лиричен звучение на творбата. Преводът е бледо подражание на оригинала. Дали е теоретически възможно да се направи по-добре е въпрос, който бих обсъдил с удоволствие, но едва ли ще се намери с кого.
1"Газен" означава и направен от материята "газ" -- тънък, рехав плат; тюл.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Тошко Todos los derechos reservados
