I step off the train
I'm walking down your street again
Past your door,
But you don't live there anymore
It's years since you've been here
Now you've disappeared somewhere, like outer space
You've found some better place
And I miss you like the deserts miss the rain
And I miss you like the deserts miss the rain
And I miss you like the deserts miss the rain
And I miss you like the deserts miss the rain
Could you be dead?
You always were two steps ahead
Of everyone
They fell behind, but you would run
I look up at your house
And I can almost hear you shout down to me
Where I always used to be
And I miss you like the deserts miss the rain
And I miss you like the deserts miss the rain
And I miss you like the deserts miss the rain
And I miss you like the deserts miss the rain
Back on the train
I ask why did I come again?
Can I confess?
I've been hanging 'round your old address
Years have proved to offer nothing since you've moved
You're long gone
I can't move on
And I miss you...
And I miss you...
And I miss you like the deserts miss the rain
And I miss you like the deserts miss the rain
And I miss you like the deserts miss the rain
And I miss you...
I step off the train
I'm walking down the street again
Past your door, but you don't live there anymore
Слизам от влака.
Вървя надолу по твоята улица отново.
Покрай твоята врата.
Но ти не живееш вече там.
Това са години, откакто си бил тук.
Сега си изчезнал някъде, като в отвъдното.
Ти си открил някое по-добро място.
И ми липсваш, както в пустините липсва дъжд.
И ми липсваш, както в пустините липсва дъжд.
И ми липсваш, както в пустините липсва дъжд.
И ми липсваш, както в пустините липсва дъжд.
Може ли да си мъртъв?
Винаги си две стъпки напред
от всички.
Те нападаха отзад, но ти трябва да бягаш.
Поглеждам в дома ти
и почти мога да чуя как викаш до мен,
където аз винаги трябва да бъда.
И ми липсваш, както в пустините липсва дъжд.
И ми липсваш, както в пустините липсва дъжд.
И ми липсваш, както в пустините липсва дъжд.
И ми липсваш, както в пустините липсва дъжд.
Обратно на влака.
Питам се, защо се върнах отново.
Мога ли да призная? Аз бях обикаляла около стария ти адрес.
Годините се оказаха напразни, откакто се премести.
Отдавна ли си отиде?
Не мога да мърдам.
И ми липсваш.
И ми липсваш.
И ми липсваш, както в пустините липсва дъжд.
И ми липсваш, както в пустините липсва дъжд.
И ми липсваш, както в пустините липсва дъжд.
И ми липсваш.
Слизам от влака.
Вървя надолу по твоята улица отново.
Покрай твоята врата.
Но ти не живееш вече там.
© Ани Георгиева Todos los derechos reservados