Farewell
Days had come, winters had gone,
and we gamboled like siblings in Paradise.
I was your knight, holding you tight
as a brother when I saw your crying eyes.
Time went by and we had to say goodbye.
Staring up to the clouds above
Children - so little and sad.
Hoping the saints could help one day
Lead us together again.
Holding the key to the alley of dreams
still in hands.
Time telling me to say farewell
but I knew that I would fight hell
and I knew: We will
go for another time we can see,
for another time we'll be free,
for no more farewell.
[Anna]
Stepbrother tell me where have you been
when they brought me to this godforsaken place.
Sign of the cross - they took me away
for healing with herbs by the way of grace.
Now I wait for the day to feed the flames.
[Gabriel]
I have been caught in a cage of despair.
My heart as a monk's cell so empty and bare.
But no holy water can make me
forget you again...
Time telling me to say farewell
but I knew that I would fight hell
and I knew: We will
go for another time we can see,
for another time we'll be free,
for no more farewell.
[Lugaid]
No farewell could be the last one.
If you long to meet again...
Сбогуване
(Габриел)
Зимата си отиде, дойдоха топлите дни
и ние, брат и сестра, бяхме в рая.
Аз бях твоят рицар, прегръщах те силно,
когато виждах сълзи в очите ти.
Но времето ни изтече и трябваше да се разделим.
Взирахме се в мрачното небе,
просто две деца - малки и тъжни.
Молехме светците да ни помогнат,
да сме заедно отново някой ден.
Ключът към нашите мечти,
все още бе в ръцете ни.
Времето ме принуди да се сбогувам с теб,
но знаех, че бих преминал през ада.
Знаех, че с теб копнеем,
да се срещнем отново.
И тогава ще сме свободни
и никога повече няма да се разделим.
(Ана)
Доведени братко, кажи ми, къде бе ти,
когато ме изоставиха, на това място, забравено от бога.
Монахините, отведоха ме далеч,
за да спасят душата ми от грях.
И сега чакам деня, в който в пламъци ще изгоря.
(Габриел)
Отчаянието държеше ме в своя капан,
сърцето ми бе празно и наранено...
Но светената вода няма да ме накара
за теб да забравя...
Времето ме принуди да се сбогувам с теб,
но знаех, че бих преминал през ада.
Знаех, че с теб копнеем,
да се срещнем отново.
И тогава ще сме свободни
и никога повече няма да се разделим.
Няма последно сбогуване,
докато копнееш за нова среща...
© Едно Момиче Todos los derechos reservados