Биаджо Антоначи - Отново обичам
-------------------------------------------------------------------------
Autori: Biagio Antonacci
-----------------------------------------------------------------------------
Автори: Биаджо Антоначи
---------------------------------------------------------------------------------
Lascio le mie mani scorrer piano sulla pelle tua,
lascio che all'arrivo dei miei sensi sarai tu ad aprire.
Come basta poco
dopo troppo
riascoltare il canto.
Tira fuori in me
quello che ho lasciato dentro.
Ho lasciato riposare l'infettiva gelosia,
che tu con un sorriso, "che non pensa", hai risvegliato in me.
Troppo tempo, troppo tempo
senza mai sentire mai
lo stomaco che chiude e che non chiede nulla a parte te.
--
E ritorno ad amare con te,
e mi sento sincero
tanto da parlarti di me,
tanto per parlare di me.
--
Io ritorno, io ritorno… io ritorno ad amare.
Ore, ore, ore, ore, ore
fermo ad aspettare.
Orientarsi nei tuoi occhi per sapere dove andare,
nascere e morire in te,
come fa da sempre il sole,
il sole, il sole.
--
Io non ho paura e voglio viverti per come sei
e fino all'ultimo momento penserò che sia per sempre.
Stammi dentro, stammi dentro e non sentirti stretta mai.
--
E così basta un giorno per te
per dirmi certe parole,
io che credo che nell'amore
il tempo è il danno peggiore.
--
Io ritorno, io ritorno… io ritorno ad amare.
Ore, ore, ore, ore, ore,
solo ad aspettare!
Orientarsi nei tuoi occhi per sapere dove andare,
nascere e morire in te,
come fa da sempre il sole.
Lascio le mie mani scorrer piano sulla pelle tua,
lascio che al risveglio dei miei sensi sarai tu a sentire.
Come basta poco
dopo troppo
riascoltare il canto.
Sto tornando,
sto tornando,
io sto tornando
ad amare,
ad amare,
amare.
------------------------------------------------------------------------------------------
Оставям ръцете си плавно да се леят по кожата ти,
оставям, когато дойдат чувствата ми, ти да ги разтвориш.
Колко малко стига
след толкова много време,
за да слушам отново песента.
Изважда от мене
онова, което в себе си оставих.
Оставих в себе си заразна ревност да почива,
която ти с една усмивка, „която не мисли”, събу̀ди в мене.
Толкова много време, толкова много време,
без да чувствам
стомахът, който се свива и който не иска нищо освен тебе.
--
И отново обичам, обичам тебе,
и се чувствам искрен,
дотолкова, че да ти говоря за себе си,
дотолкова, че да говоря за себе си.
--
Аз отново, аз отново... аз отново обичам.
Безкрай часове
бях в чакане застинал.
В очите ти се ориентирам, за да разбера къде да отида,
в теб се раждам и умирам,
както винаги прави слънцето,
слънцето, слънцето.
--
Не се боя и искам да те преживявам такава, каквато си си,
и до последния миг ще мисля, че е завинаги.
Стой си вътре в мене, стой си вътре в мене и натясно никога не се чувствай.
--
И стига един ден за тебе,
за да ми кажеш определени слова,
на мене, който вярвам, че за любовта
времето е най-лошата вреда.
--
Аз отново, аз отново... аз отново обичам.
След безкрай часове
само в чакане!
В очите ти се ориентирам, за да разбера къде да отида,
в теб се раждам и умирам,
както винаги прави слънцето.
Оставям ръцете си плавно да се леят по кожата ти,
оставям, когато се събудят чувствата ми, ти да си тази, която да чувства.
Колко малко стига
след толкова много време,
за да слушам отново песента.
Отново,
отново,
аз отново
обичам,
обичам,
обичам.
---------------------------------------------------------------------------------------------------
1. https://www.youtube.com/watch?v=bDx7zPs62do
2. https://www.youtube.com/watch?v=eAOqw1YPguo (на живо)
© Любов Todos los derechos reservados