"Till We Ain't Strangers Anymore"
 

(feat. LeAnn Rimes)

It might be hard to be lovers
But it's harder to be friends
Baby, pull down the covers
It's time you let me in
Maybe light a couple candles
I'll just go ahead and lock the door
If you just talk to me baby
Till we ain't strangers anymore

Lay your head on my pillow
I sit beside you on the bed
Don't you think its time we say
Some things we haven't said
It ain't too late to get back to that place
Back to where, we thought it was before
Why don't you look at me
Till we ain't strangers anymore

Sometimes it's hard to love me
Sometimes it's hard to love you too
I know it's hard believing
That love can pull us through
It would be so easy
To live your life
With one foot out the door
Just hold me baby
Till we ain't strangers anymore

It's hard to find forgiveness
When we just turn out the light
It's hard to say you're sorry
When you can't tell wrong from right
It would be so easy
To spend your whole damn life
Just keeping score
So let's get down to it baby
There ain't no need to lie

Tell me who you think you see
When you look into my eyes
Lets put our two hearts back together
And we'll leave the broken pieces on the floor
Make love with me baby
Till we ain't strangers anymore

We're not strangers anymore
We're not strangers
We're not strangers anymore

Докато престанем да бъдем непознати

Може да е трудно да сме любовници,

но е по-трудно да сме приятели.

Свали маската, мила,

време е да ме допуснеш до себе си.

Може би, ти ще запалиш две свещи

а  аз ще заключа вратата.

Говори ми, мила,

докато престанем  да бъдем непознати.

Отпускаш глава на възглавницата ми,

аз сядам до теб на леглото.

Не мислиш ли, че  е време да си кажем

неща, които не сме си казвали преди.

Не е ли прекалено късно

да се върнем, там, където бяхме преди.

Защо не ме погледнеш,

нека престанем да сме двама непознати.

Понякога, ти е трудно да ме обичаш.

Понякога и на мен ми е трудно да те обичам.

Трудно е да повярваш,

че тази любов ни дава сила.

Би било толкова лесно,

да живея твоя живот.

Стоя пред прага ти

просто ме прегърни,

докато  престанем да бъдем непознати.

Трудно е да получиш прошка,

когато дори не молиш за нея.

Трудно е да кажеш ‘съжалявам',

когато не знаеш, къде си сгрешил.

Би било толкова по-лесно,

просто да си кажем истината.

Нека  да го направим,

лъжите са излишни.

Кажи ми какво виждаш,

когато погледнеш в очите ми?

Нека отново съберем влюбените си сърца

и захвърлим счупените парчета на пода.

Обичай ме,

докато престанем да сме двама непознати.

Ние не сме непознати вече...