Превод: Мария Шандуркова

Бяло безмълвие

Векове и епохи, години вървят,  
топлината все търсят през бури и студ.
А защо тези птици на север летят,
ако птиците трябва да бъдат на юг?  

Не жадуват те слава, величие.
Ето края на страшния лед,
ще си имат щастие птиците
и награда за полет нелек.

Що е този живот, що е нашият сън?
Кой ни вдигна по път към висока вълна?
Досега не видяхме сияние вън.
Толкоз рядко се вижда – то няма цена!

Тишина. А пък чайките – мълнии,
храним с празната наша ръка.
За награда в туй бяло безмълвие
все ще чуем от нейде звука.

Колко дълго сънуваме бяла следа
а блещука с отенъци много снега.
Ослепели сме вече от таз белота,
ще прогледнем пред ивица черна земя.

Ще утихне в гърлата мълчание,
ще е сянка зад нас слабостта
и след  дългите нощи отчаяни
ще е вечна за нас светлина.

Север, воля, надежда - в безкрайния път,
сняг без кал и животът е тук без лъжа.
Няма враните наште очи да кълват,
че не идват тук враните, нито кръжат.

Който бяга от лоши пророчества,
и в снега не отдъхва за миг,
за награда за свойта самотност –
ще се срещне с човек честит.

Превод: 25.01. 2013 г.

Белое безмолвие

Все года и века и эпохи подряд          
Все стремится к теплу от морозов и вьюг.
Почему ж эти птицы на север летят,
Если птицам положено только на юг?

Слава им не нужна и величие.
Вот под крыльями кончится лед,
И найдут они счастие птичее,
Как награду за дерзкий полет.

Что же нам не жилось, что же нам не спалось?
Что нас выгнало в путь по высокой волне?
Нам сиянья пока наблюдать не пришлось.
Это редко бывает - сиянья в цене!

Тишина. Только чайки - как молнии.
Пустотой мы их кормим из рук.
Но наградою нам за безмолвие
Обязательно будет звук.

Как давно снятся нам только белые сны,
Все иные оттенки снега замели.
Мы ослепли давно от такой белизны,  
Но прозреем от черной полоски земли.

Наше горло отпустит молчание,
Наша слабость растает, как тень.
И наградой за ночи отчаянья
Будет вечный полярный день.

Север, воля, надежда,- страна без границ,
Снег без грязи, как долгая жизнь без вранья.
Воронье нам не выклюет глаз из глазниц,
Потому что не водится здесь воронья.

Кто не верил в дурные пророчества,    
В снег не лег ни на миг отдохнуть,
Тем наградою за одиночество
Должен встретиться кто-нибудь.