КОТКИТЕ
„Спомен”
Утрин –
виж росата в цветята,
а бледнееща роза
бавно гасне в съня...
Както свит цвят
в копнеж да зърне лъч светлина –
тъй очаквам аз деня...
Среднощ –
нито звук сред безкрая,
и безмълвно луната
се усмихва сама...
Под фенера
бездомни листи гонят се с мен,
стене вятърът в тъма.
Спомен
в самота под луната
дните минали сгрява,
бях тогава красив...
Помня щастието, което имах тогаз
този спомен искам жив.
Всяка лампа
тук вещае знак съдбовен сякаш.
Глас се дигва,
лампата примигва,
и утро сменя мрака.
Утрин –
ще очаквам зората,
ще зова светлината
и не ще се предам...
Знам, че спомен
ще дойде нов със новия ден,
и ще стане светло, знам.
Мирис прашен и тръпчив
в зори повей довява...
Фенерът сляп е, в миг нощта изтлява
и следващ ден изгрява.
Чуй ме –
тъй е лесно да тръгнеш,
сам със спомен оставен
за безбрежните дни...
Докосни ме –
и щастие ще те връхлети...
В миг
нов ден е, погледни.
CATS
"Memory"
Daylight
See the dew on the sunflower
And a rose that is fading
Roses wither away
Like the sunflower
I yearn to turn my face to the dawn
I am waiting for the day . . .
Midnight
Not a sound from the pavement
Has the moon lost her memory?
She is smiling alone
In the lamplight
The withered leaves collect at my feet
And the wind begins to moan
Memory
All alone in the moonlight
I can smile at the old days
I was beautiful then
I remember the time I knew what happiness was
Let the memory live again
Every streetlamp
Seems to beat a fatalistic warning
Someone mutters
And the streetlamp gutters
And soon it will be morning
Daylight
I must wait for the sunrise
I must think of a new life
And I mustn't give in
When the dawn comes
Tonight will be a memory too
And a new day will begin
Burnt out ends of smoky days
The stale cold smell of morning
The streetlamp dies, another night is over
Another day is dawning
Touch me
It's so easy to leave me
All alone with the memory
Of my days in the sun
If you touch me
You'll understand what happiness is
Look
A new day has begun
© Явор Димитров Todos los derechos reservados