Daniel Lavoie – Icare

Le roi Minos refusa d`immoler

un jeune taureau promis
A Poséidon dieu des poissons
Le dieu irrité se vengea sur l`épouse
Et lui inspira la passion

pour le bestiau en question
Tu n`as voulu sacrifier la bête
Alors à la bête ta femme s`est unis
De l`étreinte animale le Minotaure naquit
Quatorze innocents tu sacrifieras pour lui

Minos presse Dédale de construire le labyrinthe
Pour y enfermer la bête, dissoudre cette fable
Captif en ces murs le Minotaure s`abreuve
Du sang des innocents immolés chaque neuf ans

La belle Ariane, fille de Minos
Avait donné son cœur

au jeune Thésée qui venait d`ailleurs
Pour le guider sans frapper un os
Elle demande à Dédale les plans secrets du labyrinthe

Thésée avec rage libéra les otages
Il fit cadeau de la mort

 au sanguinaire Minotaure

Minos en colère se venge sur Dédale

 et sur son fils Icare
Il les enferme dans le labyrinthe
Prisonnier de son œuvre Dédale ne s`avoue vaincu
Car par la voie du ciel il connaît son salut

Avec plumes et cire Dédale construit des ailes
Qui en quelques battements les tirent vers le ciel
Icare, mon fils, ne vole pas trop haut
Car brûlerait tes ailes la chaleur du soleil

Ivre de liberté, Icare ne freine sa montée
Il laisse le vent du ciel caresser ses ailes
Libéré du poids de l`être,

enfin il se sent vivre
De cette ascension céleste son âme s`enivre

Dans son interminable chute, Icare frôle son père
Qui ravala ses larmes, impuissants et amer
La mer ouvrit son flanc pour lui donner la mort
Puis se referme sur lui, sans regret sans remords

Крал Минос отказал да пожертва

един млад бик обещан,

на Посейдон – богът на рибите.

Богът раздразнен отмъстил на съпругата му

и ѝ вдъхнал страст

към въпросното добиче.

„Не поиска да жертваш животното.

Е, на добичето жена ти се отдаде.

От животинската прегръдката, Минотавъра се роди,

Четиринадесет невинни, ще пожертваш за него.“

Минос накарал Дедал да построи Лабиринта,

за да затвори там звяра, да развали тази клетва.

Пленен в тези стени, Минотавъра се поил

с кръвта на невинни, пожертвани всеки девет години.

Красивата Ариана, дъщеря на Минос,

дала сърцето си

 на младия Тезей, дошъл отдалеч.

За да го водят без и косъм да падне от главата му,

тя поискала от Дедал, тайните планове на Лабиринта.

Тезей с ярост освободил заложниците.

Подарил дара на Смъртта,

на кръвожадния Минотавър

Минос разгневен си отмъстил на Дедал

и на сина му Икар.

Той ги затворил в Лабиринта.

Затворник в своето творение Дедал не се признал победен,

защото в небето той познал своето спасение.

С пера и восък Дедал направил крила,

които с няколко плясъка да ги издигнат към небето.

„Икаре, сине мой, не лети много високо,

защото крилете си ще изгориш на горещината на слънцето.“

Опиянен от свободата, Икар не спрял издигането си.

Оставил небесния вятър да гали крилете му.

Свободен от тежестта на битието,

най-накрая се почувствал жив.

От това небесно изкачване душата му се опиянила.

В своето безкрайно падане, Икар докоснал баща си,

Който преглъщал сълзите си, безпомощни и горчиви.

Морето отворило утробата си, за да му даде смъртта,

после се затворило върху него, без жал  и угризения