David Bisbal - Amanecer sin ti

Да осъмвам без теб

Не знаеш, колко ми липсваше.
Не знаеш, как те сънувах,
всяко свечеряване, всяко зазоряване,
без теб любов моя, не знам, какво да правя.
Да те чувствам истинска,
да мога да закрилям тялото ти,
без да трябва да си те представям,
а в леглото да не те намирам.
Луд съм да се върнеш.

Проклето безпокойство,отказвам да си спомням
и по цели нощи да оплаквам твоето отсъствие,
загубен в тъмнината.
Как да живея така?
След като, дори въздуха ухае на теб.
Как ме боли от разстоянието.
Не искам повече да осъмвам без теб.

Да чувствам косата ти,
как се хлъзга по ръцете ми.
Да милвам душата ти, докато се уморя,
без да трябва да си те представям,
а в леглото да не те намирам,
и в моите прегръдки, да те нарисувам.
Луд съм да се върнеш.

Проклето безпокойство,отказвам да си спомням
и по цели нощи да оплаквам твоето отсъствие,
загубен в тъмнината.
Как да живея така?
След като дори въздуха ухае на теб.
Как ме боли от разстоянието.
Не искам повече ...

Да осъмвам без теб.
Да осъмвам без теб.

Проклето безпокойство, отказвам да си спомням
и по цели нощи да оплаквам твоето отсъствие,
загубен в тъмнината.
Как да живея така?
След като дори въздуха ухае на теб.
Как ме боли от разстоянието.
Не искам повече да осъмвам без теб.

Ако отново сме далече един от друг,
не преставай да мислиш,
че и на мен ми липсваш,
че няма осъмване без теб.