Diаmonds and Rust -Jone Baes

Well I'll be damned

Here comes your ghost again

But that's not unusual

It's just that the moon is full

And you happened to call

And here I sit

Hand on the telephone

Hearing a voice I'd known

A couple of light years ago

Heading straight for a fall

As I remember your eyes

Were bluer than robin's eggs

My poetry was lousy you said

Where are you calling from?

A booth in the Midwest

Ten years ago

I bought you some cufflinks

You brought me something

We both know what memories can bring

They bring diamonds and rust

Well you burst on the scene

Already a legend

The unwashed phenomenon

The original vagabond

You strayed into my arms

And there you stayed

Temporarily lost at sea

The Madonna was yours for free

Yes the girl on the half-shell

Would keep you unharmed

Now I see you standing

With brown leaves falling around

And snow in your hair

Now you're smiling out the window

Of that crummy hotel

Over Washington Square

Our breath comes out white clouds

Mingles and hangs in the air

Speaking strictly for me

We both could have died then and there

Now you're telling me

You're not nostalgic

Then give me another word for it

You who are so good with words

And at keeping things vague

Because I need some of that vagueness now

It's all come back too clearly

Yes I loved you dearly

And if you're offering me diamonds and rust

Диаманти и ръжда

О , по дяволите. /Трябва да съм прокълната/

Ето идва твоят дух отново,

но това не е необичайно.

Трябва само да е пълнолуние

и ти случайно да позвъниш.

И ето аз седя,

държа телефона ,

слушайки познатият глас.

Преди няколко светлинни години

ме водеше право към падение.

Както си спомням очите ти бяха по-сини,

от яйцата на червеношийка.

Моята поезия била отвратителна,каза ти.

Откъде се обаждаш?

Една кабина в Средният изток.

Преди десет години

аз ти купих някакви копчета за ръкавели,

ти ми донесе нещо.

Ние и двамата знаем какво спомените могат да донесат -

те ни носят диаманти и ръжда.

Да , ти се появи на сцената.

Вече една легенда.

Едно мръсно явление,

истинският бродяга.

И скиташе в моите обятия,

и там ти остана.

Временно изгубен в морето.

Мадоната бе твоя за да я оставиш

Да,момичето от крайбрежието

би ли те опазило невредим.

Сега те виждам, ти стоиш

с кафяви листа падащи наоколо

и със сняг в косите ти.

Сега ти се смееш през прозореца

на този долнопробен хотел

на площад Вашингтон.

Нашите дихания издишват бели облаци,

смесват се и увисват във въздуха.

Казвам,  според мен.

ние двамата трябваше да умреме там и тогава.

Сега ти ми говориш

че не си носталгичен.

Но дай ми една друга дума за това.

Ти който си толкова добър с думите

и владееш двусмислието на нещата.

Защото аз се нуждая малко от това двусмислие сега.

Всичко е толкова ясно .

Да аз те обичах,скъпи

и ако ти сега ми предлагаш диаманти и ръжда,

аз вече платих.