peev89 (Тодор Пеев)
99 6
11 mar 2008, 20:04

Dimitris Mitropanos - Roza 

  Тraducciones
14137 0 3
2 мин за четене
Ρόζα

Τα χείλη μου ξερά και διψασμένα
γυρεύουνε στην άσφαλτο νερό
περνάνε δίπλα μου τα τροχοφόρα
και συ μου λες μας περιμένει η μπόρα
και με τραβάς σε καμπαρέ υγρό

Βαδίζουμε μαζί στον ίδιο δρόμο
μα τα κελιά μας είναι χωριστά
σε πολιτεία μαγική γυρνάμε
δε θέλω πια να μάθω τι ζητάμε
φτάνει να μου χαρίσεις δυο φιλιά

Με παίζεις στη ρουλέτα και με χάνεις
σε ένα παραμύθι εφιαλτικό
φωνή εντόμου τώρα ειν' η φωνή μου
φυτό αναρριχώμενο η ζωή μου
με κόβεις και με ρίχνεις στο κενό

Πώς η ανάγκη γίνεται ιστορία
πώς η ιστορία γίνεται σιωπή
τι με κοιτάζεις Ρόζα μουδιασμένο
συγχώρα με που δεν καταλαβαίνω
τι λένε τα κομπιούτερς κι οι αριθμοί

Αγάπη μου από κάρβουνο και θειάφι
πώς σ' έχει αλλάξει έτσι ο καιρός
περνάνε πάνω μας τα τροχοφόρα
και γω μέσ' στην ομίχλη και τη μπόρα
κοιμάμαι στο πλευρό σου νηστικός

Πώς η ανάγκη γίνεται ιστορία
πώς η ιστορία γίνεται σιωπή
τι με κοιτάζεις Ρόζα μουδιασμένο
συγχώρα με που δεν καταλαβαίνω
τι λένε τα κομπιούτερς κι οι αριθμοί


Димитрис Митропанос-Роза

Устните ми жадни и пресъхнали
търсят в асфалта вода.
Минават покрай мен колелата,
а ти ми казваш, че ни чака буря
и към влажно кабаре ме дърпаш.

Вървим заедно по един и същи път,
но са разделени съдбите ни.
В омагьосан град обикаляме.
Вече не искам да знам какво търсим,
стига ми да ми дадеш две целувки.

Залагаш ме на рулетка и ме губиш
в една приказка кошмарна.
Глас на насекомо е сега гласът ми,
животът ми - растение пълзящо.
Разсичаш ме и в бездната ме хвърляш.

Как нуждата се превръща в история,
как историята се превръща в мълчание.
Какво ме гледаш, Роза, вцепенено?
Прости ми, че изобщо не разбирам
какво казват компютрите и цифрите.

Любов моя от въглен и сяра,
как те промени така времето?
Минават покрай нас колелата,
а аз - сред мъглата и бурята -
на рамото ти ненахранен спя.

Как нуждата се превръща в история,
как историята се превръща в мълчание.
Какво ме гледаш, Роза, вцепенено?
Прости ми, че изобщо не разбирам
какво казват компютрите и цифрите.


Изтегли:   Dimitris Mitropanos-Roza

© Тодор Пеев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Устните ми сухи са и жадни,
    в асфалта търсят те вода.
    Минават покрай мене колесата,
    а казваш ми, че буря нас ни чака
    и ме прострелваш с течност в кабаре.
    -
    Вървиме заедно в една посока,
    но клетките ни сякаш са сами,
    в вълшебната държава завъртени,
    какво ний търсим аз не ща да зная,
    и две целувки стигат да дариш.
    -
    Ти ме залагаш на рулетка и ме губиш
    в кошмарна приказка една,
    звукът на насекомо е гласът ми,
    увиващо растение живота,
    ти ме нацепваш и ме хвърляш в пустошта.
    -
    Как нуждата превръща се в история,
    как историята почва да мълчи.
    Какво ме гледаш Роза вцепенено,
    прощавай, дето не разбирам,
    какво са казали компютри и числа.
    -
    Любов от въглен и от сяра
    как времето така те промени
    минават върху нази колесата
    и аз през буря и мъгла
    на гладно спя на твоята страна.
    -
    Как нуждата превръща се в история,
    как историята почва да мълчи.
    Какво ме гледаш Роза вцепенено,
    прощавай, дето не разбирам,
    какво са казали компютри и числа.
    ---
    Текст: Алкис Алкеос
    Музика: Танос Микрутасикос
    Изпълнител : Димитрис Митропанос
    Превод : Христо Атанасов
  • obojavam q!
  • жестока е...
Propuestas
: ??:??