He became the swarm,
indeed a pitiful imitation
To the verge of a quiet glance,
an oracle without eyes
Darkness... My precious companion,
even thou cant see his face
Salvation turned to bleed despair,
compassion fled...
Sadistic delight flowed,
like Hell burned brighter
Existence woven into darkness,
prudence did fall
...In Satan's beauty, life was found...
A flow of orgasmic fire,
swept through the cosmic night
I enthroned darkness triumphant,
with the searing trident of the Inferno
Gaze towards the Heavens,
an you might catch a glimpse of Me...
Падението на благоразумието
То се превърна в рояк
наистина жалка имитация
На жезъла от тих блясък
Оракул без очи
Тмнината... моят любим спътник
Дори и когато не мога да видя лицето му
Спасението се превърна в кървящо отчаяние
съжаление да избягаш
Садистична наслада се влива,
както Адът гори ярко
Съществуването се вплете с мрака
благоразумието пропадна
В красотата на Сатаната, беше намерен живот
Течение от оргазмени пламъци
се понесе през космичната нощ
Аз издигнах триумфиращата тъмнина
със ръждясалия тризъбец на Ада
Втренчи се към Рая
И може и бегло да ме зърнеш...
© Метафора Todos los derechos reservados