Винсент

Звездна, звездна нощ,

обрисуваща палитрата ти в съньо и сиво.

Вглеждаш се в летния ден

с очи, които познават тъмнината в душата ми.

Сенките на хълмовете,

скицираш дърветата и нарцисите.

Улавяш полъха на вятъра и зимния студ

в цветовете на снежната ленена земя.

Сега разбирам

какво се опитваше да ми кажеш.

Как страдаше от здравия си разум.

Как се опита да ги освободиш.

Те не биха те чули, защото не знаеха как.

Може би ще те чуят сега.

Звездна, звездна нощ...

Пламтящи цветя, които горят ярко...

Въртящи се облаци във виолетова мъгла,

отразяващи очите на Винсент от китайско синьо.

Цветове в различни нюанси.

Сутрешните полета от кехлибарени зърна.

Разрушените лица, обвити в болка

са успокоени под любящите ръце на худижника.

Сега разбирам

какво се опитваше да ми кажеш.

Как страдаше от здравия си разум.

Как се опита да ги освободиш.

Те не биха те чули, защото не знаеха как.

Може би ще те чуят сега.

Те не биха могли да те обичат,

но все пак твоята любов беше истинска.

И когато не видя останала надежда,

в тази звездна, звездна нощ,

ти отне живота си, както често правят влюбените.

Бих могъл да ти кажа, Винсент,

че този свят никога не е бил предопределен

за някой красив като теб.

Звездна, звездна нощ...

Портрети, окачени в празни зали.

Глави без рамки върху безименни стени

с очи, вгледани в света и не могат да забравят.

Като странниците, които си срещнал,

като дрипавия мъж в опърпани дрехи.

Една кървава роза със сребърен бодил

лежи потъпкана и разбита на чистия сняг.

Сега мисля, че знам

какво се опитваше да ми кажеш.

Как страдаше от здравия си разум.

Как се опита да ги освободиш.

Те не биха те чули, защото не знаеха как.

Може би ще те чуят сега.

Vincent

Starry, starry night
Paint your palette blue and gray
Look out on a summer's day
With eyes that know the darkness in my soul
Shadows on the hills
Sketch the trees and the daffodils
Catch the breeze and the winter chills
In colors on the snowy linen land

Now I understand
What you tried to say to me
How you suffered for your sanity
How you tried to set them free
They would not listen they did not know how
Perhaps they'll listen now

Starry, starry night
Flaming flowers that brightly blaze
Swirling clouds in violet haze
Reflecting Vincent's eyes of China blue
Colors changing hue
Morning fields of amber grain
Weathered faces lined in pain
Are soothed beneath the artist's loving hands

Now I understand
What you tried to say to me
How you suffered for your sanity
How you tried to set them free
They would not listen they did not know how
Perhaps they'll listen now

For they could not love you
But still your love was true
And when no hope was left in sight
On that starry, starry night
You took your life as lovers often do
But I could have told you Vincent
This world was never meant for one as
beautiful as you

Starry, starry night
Portraits hung in empty halls
Frameless heads on nameless walls
With eyes that watch the world and can't forget
Like the strangers that you've met
The ragged men in ragged clothes
A silver thorn on a bloody rose
Lie crushed and broken on the virgin snow

Now I think I know
What you tried to say to me
How you suffered for your sanity
How you tried to set them free
They would not listen they're not listening still
Perhaps they never will