Елин Пелин
Предпролетен сън
Лъх топъл от юг се носи полека –
въздишка небесна, тревожна и лека.
Хвърлят планините одежди мъгливи –
и върхове снежни блещят горделиви.
Горите си шушнат и тръпнат, и чакат –
и пъпки наливат, сгряни от южнякът.
Цветята сънуват предпролетен сън –
и чуват далечен и тържествен звън.
И някаква песен, незнайна и нова,
звучи над земята и носи обнова.
A pre-spring dream
A soft warm breath heaved by the South,
alerting and light sigh of a heavenly mouth.
The mountains strip of the old foggy cloud,
and glare the high peaks so snowy and proud.
And whisper the forests, envisage and shudder,
and strain their buds, caressed by the Souther.
The flowers crave for their dream of pre-spring,
and hear the distant and solemn bells ring.
A song so beautiful so novel and strange,
embraces the world and bears a change.
Преводът е от български на английски!
© Емануела Миланова Todos los derechos reservados