"Португалските сонети" на Елизабет Барет Браунинг (1806-1861) са публикувани през 1850. Те разказват историята на връзката ѝ с поета Робърт Браунинг, и последвалата им сватба.
Unlike are we, unlike, O princely Heart! Unlike our uses and our destinies. Our ministering two angels look surprise On one another, as they strike athwart Their wings in passing. Thou, bethink thee, art A guest for queens to social pageantries, With gages from a hundred brighter eyes Than tears even can make mine, to play thy part Of chief musician. What hast thou to do With looking from the lattice-lights at me, A poor, tired, wandering singer, singing through The dark, and leaning up a cypress tree? The chrism is on thine head,--on mine, the dew, - And Death must dig the level where these agree. |
Различни сме, о царствено Сърце! Различен дял на нас Съдба изпрати и ангелите ни, кат непознати, при среща сблъскват своите криле. Ти смяташ се за гост приет добре на тържества и в пищните палати платен с очи със слънце по-богати отколкото би сторил плач тез две. Изящен музикант си. По каква причина от високите си ложи към мене гледаш, бедна и сама певица, мрака с глас коя тревожи? Елеят е връз теб, връз мен -- роса -- и трябва Смърт наравно тях да сложи. |
© Тошко Todos los derechos reservados
Опитвали ли сте да преведете друг много силен неин сонет? Ще Ви бъда благодарен, ако го направите. Благодаря!
Sonnet XLIII
How do I love thee? Let me count the ways.
I love thee to the depth and breadth and height
My soul can reach, when feeling out of sight
For the ends of being and ideal grace.
I love thee to the level of every day's
Most quiet need, by sun and candle-light.
I love thee freely, as men strive for right.
I love thee purely, as they turn from praise.
I love thee with the passion put to use
In my old griefs, and with my childhood's faith.
I love thee with a love I seemed to lose
With my lost saints. I love thee with the breath,
Smiles, tears, of all my life; and, if God choose,
I shall but love thee better after death.