[I. Impasse of Thoughts]

I cant see you, I cant hear you
Do you still exist?

I cant feel you, I cant touch you,
Do you exist?

The Phantom Agony

I cant taste you, I cant think of you,
Do we exist at all?

[II. Between hope and despair]

The future doesnt pass
And the past wont overtake the present
All that remains is an obsolete illusion

We are afraid of all the things that will not be
A phantom agony

Do we dream at night
Or do we share the same old fantasy?
I am a silhouette of the person wandering in my dreams

Tears of unprecedented beauty
Reveal the truth of existence
Were all sadists

The age-old development of consciousness
Drives us away from the essence of life
We meditate too much,
so that our instincts will fade away
They fade away

Whats the point of life
And whats the meaning if we all die in the end?
Does it make sense to learn or do we forget everything?

We are afraid of all the things that will not be
A phantom agony

Tears of unprecedented beauty
Reveal the truth of existence
Were all pessimists

Teach me how to see and free the disbelief in me
What we get is what we see, the Phantom Agony

A te spiritus noster devoratur et nostra anima capitur

[III. Nevermore]

The lucidity of my mind has been revealed in new dreams
I am able to travel where my heart goes
In search of self-realisation

This is the way to escape from our agitation
And develop ourselves
Use your illusion and enter my dream...

------------------------------------------------------

[I. Слепотата на мислите]

Не мога да те видя, не мога да те чуя.
Съществуваш ли още?

Не мога да те почувствам, не мога да те докосна.
Съществуваш ли?

Призракът агония.

Не мога да те вкуся, не мога да мисля за теб.
В края на краищата ние съществуваме ли?

[II. Между надеждата и отчаянието]

Бъдещето не отминава
и миналото не ще застигне настоящето.
Всички ставащо е остаряла излюзия.

Ние сме уплашени от всички неща, които няма да бъдат...
Призракът Агония.


Сънуваме ли нощем
или споделяме ли една и съща стара фантазия?
Аз съм силуетът на субекта, бродещ в сънищата ми.

Сълзи на невижданата красота.
Разкривам истината, която съществува.


Вековната еволюция на съзнанието
ни кара далеч от субстанцията на живота.
Размишляваме твърде много,
затова инстинктите ни ще изчезнат,
те изчезват.


Какъв е смисълът на живота
и какво е значението, ако всички в края умираме?
Има ли смисъл да учим и забравяме ли всичко?

Всички ни е страх от нещатата, които не ще се случат.
Призракът агония.

Сълзи на невижданата красота.
Разкривам истината, която съществува,
всички са песимисти.

Научи ме как да виждам и как да освободя вярата в мен.
Каквото виждаме това получаваме, Призракът агония.

A te spiritus noster devoratur et nostra anima capitur

[III. Никога]

Прозрачността на ума ми бе се проявила в нови сънища.
Способен съм да пътувам, където сърцето ми отиде.
В търсене на самоосъществяване.

Това е начинът да избегнем от нашата агитация
и да развием себе си,
използвай измама и навлез в съня ми...