Sanremo 2017

---------------------------------------------------------------------------------

Ермал Мета - Забранено е да се умира

Санремо 2017

------------------------------------------------------------------------------------------

Autori: Ermal Meta

------------------------------------------------------------------------------------------------

Автори: Ермал Мета

------------------------------------------------------------------------------------------------------

Ricordo quegli occhi pieni di vita,
e il tuo sorriso ferito dai pugni in faccia.
Ricordo la notte con poche luci,
ma almeno là fuori non c’erano i lupi…
Ricordo il primo giorno di scuola,

29 bambini e la maestra Margherita.
Tutti mi chiedevano in coro…
come mai avessi un occhio nero…
La tua collana con la pietra magica,
io la stringevo per portarti via di là…
E la paura frantumava i pensieri…
che alle ossa ci pensavano gli altri…
E la fatica che hai dovuto fare…
da un libro di odio ad insegnarmi l’amore…
Hai smesso di sognare per farmi sognare…
Le tue parole sono adesso una canzone.
Cambia le tue stelle, se ci provi, riuscirai,
e ricorda che l’amore non colpisce in faccia mai.
Figlio mio, ricorda, l’uomo che

tu diventerai,
non sarà mai più grande

dell’amore, che dai.
Non ho dimenticato l’istante
in cui mi sono fatto grande…
per difenderti da quelle mani…
anche se portavo i pantaloncini…
La tua collana con la pietra magica,
io la stringevo per portarti via di là…
ma la magia era finita,
restava solo da prendere a morsi la vita.
Cambia le tue stelle, se ci provi, riuscirai,
e ricorda che l’amore non colpisce in faccia mai.
Figlio mio, ricorda, l’uomo che

tu diventerai,
non sarà mai più grande

dell’amore, che dai.

Lo sai che una ferita si chiude e dentro non si vede.
Che cosa ti aspettavi da grande… non è tardi per ricominciare…
E scegli una strada diversa e ricorda che l’amore non è violenza.
Ricorda di disobbedire e ricorda che è vietato morire,

è vietato morire.
Cambia le tue stelle, se ci provi, riuscirai,
e ricorda che l’amore non ti spara in faccia mai.
Figlio mio, ricorda bene che
la vita che avrai,
non sarà mai distante

dall’amore, che dai (… che dai… che dai).
Ricorda di disobbedire […di disobbedire…

(Ricorda di disobbedire)].
Perché è vietato morire [… morire…

(Perché è vietato morire)].

Ricorda di disobbedire [… di disobbedire…

(Ricorda di disobbedire)].

Perché è vietato morire (Perché è vietato morire).
Perché è vietato morire [… morire…

(Perché è vietato morire)].
Vietato morire.

------------------------------------------------------------------------------------------------------

Спомням си онези очи, пълни с живот,

и усмивката ти, ранена от удари в лицето.

Спомням си нощта с малкото светлини,

но поне в нея навън нямаше вълци...

Спомням си първия учебен ден,

29 деца и учителката Маргерита.

Всички ме питаха в един глас...

как така ми е насинено окото...

Твоето колие с вълшебното камъче,

стисках го, за да те измъкна оттам...

Страхът разбиваше на парчета мислите...

за костите друг щеше да се погрижи...

Усилието ти...

от книга на омразата да ме научиш на любов...

Престана да мечтаеш, за да направиш аз да мечтая...

Твоите думи са песен сега.

Промени звездите си, ако опиташ, ще успееш,

и не забравяй, че любовта никога не удря в лицето.

Сине, не забравяй, че човекът,

който ще станеш,

никога няма да бъде по-голям

от любовта, която ще даваш.

Не съм забравил

мига, в който голям станах...

за да те защитавам

от онези ръце... нищо че още носех панталонки тогава...

Твоето колие с вълшебното камъче,

стисках го, за да те измъкна оттам...

но магията бе свършила вече,

да захапя живота, ми оставаше само.

Промени звездите си, ако опиташ, ще успееш,

и не забравяй, че любовта никога не удря в лицето.

Сине, не забравяй, че човекът,

който ще станеш,

никога няма да бъде по-голям

от любовта, която ще даваш.

Знаеш, че когато се затвори рана, вътре не виждаш вече.

Какво очакваше, когато голям стана... никога не е късно да започнеш отначало...

Избери друг път и не забравяй, че любовта – насилие нѐ е.

Не забравяй да не се подчиняваш и не забравяй, че е забранено да се умира,

да се умира, е забранено.

Промени звездите си, ако опиташ, ще успееш,

и не забравяй, че любовта никога не те стреля в лицето.

Сине, никога не забравяй,

че животът, който ще имаш,

различен никога няма да бъде

от любовта, която ще даваш (... която ще даваш... която ще даваш).

Не забравяй да не се подчиняваш [... да не се подчиняваш...

(Не забравяй да не се подчиняваш)].

Защото е забранено да се умира [... да се умира...

(Защото е забранено да се умира)].

Не забравяй да не се подчиняваш [... да не се подчиняваш...

(Не забравяй да не се подчиняваш)].

Защото е забранено да се умира (Защото е забранено да се умира).

Защото е забранено да се умира [... да се умира...

(Защото е забранено да се умира)].

Да се умира, е забранено.

------------------------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=4WMejmcT9ZY