Ерос Рамацоти - Времето между нас
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Eros Ramazzotti, Giuseppe "Pippo" Rinaldi (Kaballà) & Antonio Galbiati
----------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Ерос Рамацоти, Джузепе "Пипо" Риналди (Кабала) & Антонио Галбиати
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
Anche se non sento dentro me
amore,
ritorno sempre là,
a quelle immagini, ai giorni liberi.
Pieno di entusiasmo sembrerò
solo a chi
non saprà comprendere
il vuoto dentro me.
E rimangono le lacrime in bilico,
dietro gli angoli degli occhi che
sorridono.
Il tempo non ha limiti.
Non passa per dividerci.
È un pretesto, sai, che non basta mai
per difenderci.
Il tempo cura i lividi.
Difende dai pericoli…
di un amore che mai
dimentica il tempo tra di noi.
Il ricordo è inafferrabile,
lo so,
che male più non fa.
Ma se ti incontrerò,
io non mi salverò.
Cresce dentro l'anima
la voglia che ho di te.
Distanze fragili
ci uniscono di più.
E non trovo le parole per
spiegarmelo,
perchè quelli che si cercano, poi
si perdono…
Il tempo non ha limiti.
Non passa per dividerci.
È un pretesto, sai, che non basta mai
per difenderci.
Il tempo cura i lividi.
Difende dai pericoli…
di un amore che mai
dimentica noi.
Ci sono attimi che non ritornano più.
Vivrò, pensando a te.
Il tempo è un alibi per non amarti più.
Vivrò, pensando a te.
Ti sento accanto a me, come se fossi qui.
--
Il tempo non ha limiti.
Non passa per dividerci.
È un pretesto, sai, che non basta mai
per difenderci.
Il tempo cura i lividi.
Difende dai pericoli…
di un amore che mai
dimentica il tempo tra di noi.
Il tempo tra di noi.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
Макар и да не чувствам в себе си
любов,
винаги се връщам там,
при онези образи, в дните на свобода.
Изпълнен с въодушевление мога да изглеждам
само на някой,
който не съумява да разбере
празнината вътре в мен.
Сълзите ми в нестабилно равновесие остават,
по крайчетата на очите ми, които
се усмихват.
Времето граници няма.
Не минава, не ни разделя.
Са̀мо е претекст, който вече достатъчен не ѐ,
за да ни защитава.
Времето лекува синините.
Защитава от опасностите...
на една любов, която никога
времето между нас няма да забрави.
Споменът е неуловим,
зная,
вече не ранява.
Но ако те срещна,
няма да се спася.
В душата си
все по-силно те желая.
Крехките разстояния
още повече ни уединяват.
И не намирам думи, с които
да си обясня това,
защото когато се търсехме,
се изгубихме...
Времето граници няма.
Не минава, не ни разделя.
Са̀мо е претекст, който вече достатъчен не ѐ,
за да ни защитава.
Времето лекува синините.
Защитава от опасностите...
на една любов, която никога
нас няма да забрави.
Има мигове, които вече не се връщат.
Ще живея, като си мисля за тебе.
Времето е са̀мо алиби, за да спра да те обичам.
Ще живея, като си мисля за тебе.
Чувствам те до себе си, сякаш си тук до мене.
--
Времето граници няма.
Не минава, не ни разделя.
Са̀мо е претекст, който вече достатъчен не ѐ,
за да ни защитава.
Времето лекува синините.
Защитава от опасностите...
на една любов, която никога
времето между нас няма да забрави.
Времето между нас.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
https://www.youtube.com/watch?v=lbA3Q5-syCk
© Любов Todos los derechos reservados