回忆里想起模糊的小时候

云朵漂浮在蓝蓝的天空

那时的你说

要和我手牵手

一起走到时间的尽头

从此以后我都不敢抬头看

仿佛我的天空失去了颜色

从那一天起

我忘记了呼吸

眼泪啊永远不再

不再哭泣

我们的爱

过了就不再回来

直到现在

我还默默地等待

我们的爱

我明白

已变成你的负担

只是永远

我都放不开

最后的温暖

你给的温暖

===============================================================================

В съзнанието ми смътни спомени, когато бях малка –

пухкави облаци се носят над синьото небе.

Тогава ти ми каза,

че искаш с мен ръка за ръка,

да бъдем заедно до края на времето.

Оттогава не смея да вдигна глава,

сякаш моето небе е загубило цвят.

От онзи ден

забравих да дишам.

Сълзите ми никога повече,

никога повече няма да падат.

Нашата любов,

си отиде, никога няма да се върне.

Дори сега,

все още тихо чакам.

Нашата любов,

разбрах – 

вече е станала твое бреме.

Просто никога

няма да мога да пусна

последната топлина.

Твоята топлина.