Нанисано от: Казушиге Ноджима
Превод от японски на английски: Xcomp /http://ff7ac.net//
Превод от английски на български: Маринела Георгиева (_menti_)



"Did Shinra do it?"
"Yeah."
Reeve looked away from him. It seemed he was determined not to show any signs of emotion.
"If you hate me then you can do whatever you like to me."
Denzel shook his head.
It was Sunday. When I woke up, I was in my new home in the Fifth Sector. There was a mattress that I was sure wasn't there yesterday. Denzel went to sleep on it. Next to his pillow was a memo and a piece of sweet bread.
"I'm at the office. I'll come to see how you're doing once in a while. Don't go too far. Everyone is very nerve-racked just now so it's dangerous. More importantly, it would be very hard to find you. You're a pretty important boy. P.S. I borrowed the mattress from the neighbour so please make sure to return it. - Arkham."
The imagery of the Seventh Sector falling down was shown on the TV many times. The announcement from Shinra that Midgar was safe now could also be heard repeatedly. My parents might be dead so even though they say it's safe, I couldn't agree with them. I really wonder if everyone will be able to live in happiness together because it's safe. Will I be able to blend in with them? Just as Denzel was about to eat his bread, he noticed the cream jutting out of it. Anger surged in him. He smashed the bread onto the TV then flew out of his house.
It was quiet. In the centre of Midgar he could see the highrise building of Shinra. Mother and father might be alive and have gone to work together there.
During this hour, Denzel's parents must be busy. That's why they can't come out. Since this area is Shinra residence then maybe some of their friends are around. Denzel wasn't very good talking with grownup strangers but, he was going to pull up his courage and try.
First he made for the house to the right and rang the doorbell. There was no answer. He tried opening the door.
The house wasn't locked so he peered in and said, "Hello?"
He waited for a little while but no answer came. It seemed Arkham borrowed the mattress from this house. Denzel was wondering if they're no different from a thief since they just borrowed it at will. Are they going to be forced to live on as thieves or something?
Denzel moved onto the left house. The house opposite. A house further in. Everyone was on the lookout there. He went to go have a look at another house further away. Most of the houses had a piece of paper on their door with a contact address written on it if anyone was looking for shelter.
No one was there. It didn't seem possible that his parents were at their office. If they were, they would have come here. Even if it was impossible for Denzel's father to come, his mother would certainly have.
The hope he held onto was shattered as he walked away. Before he knew it, Denzel noticed he had lost his way. He couldn't remember how he got here. Tears fell from his face but anger stood out more than his sorrow.
He stopped and sat on the road. His bottom hit something hard. It was the small model of one of Shinra's airships. Some kid must have dropped it.
He threw away the model as he thought out loud.
"I hate everyone!"
The sound of glass breaking in a residential area echoed as a girl's voice followed.
"Who has done that!"
Before he realized what he had done, an old lady from a house in front of him came out. She wasn't really an old lady but to Denzel, he couldn't tell the age of any lady.
"Did you do this?!", the old lady said holding onto the model Shinra airship.
Denzel nodded with a guilty face.
"Why..." the old lady was about to ask.
"Are you crying?"
Denzel shook his head to deny it but he couldn't hide his tears.
"Where's your home?"
He was angry that he couldn't answer her. More tears came flowing down his face.
"Come inside."
The inside of Ruvi's home was very different to Denzel's and felt very comfortable. The wallpaper was a pattern full of flowers while the cushions and sofa also had the same pattern. There were some artificial flowers for decoration but it was a room that gave a sense of warmth and tranquility. Denzel looked at Ruvi who was now sitting on the sofa. She was struggling to patch up the shattered glass window with a vinyl bag.
"When my son is back, I'll make him fix it properly. This should do for now."
"Miss Ruvi, I'm sorry..."
"If it wasn't for such times I would have had a hold of your neck shouting and taken you to see your parents."
"My mum and dad, they're..."
"Don't tell me they just left you behind and ran away."
"They were in the Seventh Sector."
Ruvi stopped what she was doing, squatted down and held Denzel.
After he calmed down, she told him they were going out.
They were going to look for his house. The two of them walked holding hands. When Denzel reached the age of six, he had stopped holding hands with his parents. It didn't look cool. But now, he didn't want to let go no matter what happened he thought to himself.
At headquarters, the Shinra was dealing with the matters of giving residents a place to stay. Families were given shelter in Junon or Costa Del Sol. Ruvi remained behind explaining that if she was going to be alone where she went then it would be best if she stayed at her own home. Eventually, they found Denzel's house.
"Thank you very much. And about the glass... I'm sorry."
Ruvi nodded silently. Denzel opened the door and went inside as Ruvi peered in.
"What are you planning to do with a house that doesn't have anything? Come to my house, OK?"
And that was how Denzel came to live with Ruvi.
When the No. 1 Mako Reactor was destroyed, Ruvi knew that times were going to be hard so she bought lots of food. The storage shed in her back garden was full of canned food.
"There's no need to worry when you're prepared."
Ruvi was busy everyday. Cleaning the inside of the house, cleaning the outside surrounding areas, preparing food and sewing. Besides sewing, Denzel helped with everything. Before he went to sleep, he read a book. Ruvi on the other hand, read a thick book that looked difficult to read. When she was asked if it was good or not he wouldn't answer. He was told it belonged to her son. Ruvi had been reading the book for over five years now thinking that she might be able to understand what her son's work was like. She laughed when she realized the book was like something she read it so that she could fall asleep.
Ruvi leant Denzel a monster encyclopedia which she said would be useful for him to read. It was another thing that belonged to her son and he seemed to have read it when he was Denzel's age. All the monsters that were illustrated in full colour had a description next to them. All pages had the same thing written on them. If you come across a monster, run away then let an adult know. Denzel wondered if, that's if, he met a monster just now would all he have to do is let Ruvi know. But Ruvi didn't seem like she could fight. He wondered if he'll end up fighting it himself. Could he do it? Could he win?
He thought that he wasn't any use. That's why his parents left him and went away.
The sunlight grew strong and Denzel was soaked with sweat.
"Man... It's so hot." Reeve said to Johnny.
Denzel took out a handkerchief to wipe away his sweat.
"That's quite a cute pattern. Like a girl's."
"It is. " Denzel said staring at his handkerchief.
One morning when Denzel woke up, Ruvi was there holding a shirt by the collar.
"Wear this. I made this for you but I didn't have many patterns to make use of."
On the white shirt were patterns with lots of small pink flowers. It was something that Denzel would usually not be too keen to wear but he happily changed into it.
"This is something I made because I had too much cloth. Have it." Ruvi said holding out a handkerchief that had the same pattern.
It seemed she had lots of extra cloth because there was many of the same handkerchief. Denzel took one and folded it neatly into his rear pocket.
"And...", Ruvi's smile disappeared, "How should I say this..."
Denzel wondered what she was going to say. The words that he didn't want to hear the most came floating to his mind. Get out. His body shook with anxiety at the thought.
"Lets go outside."
Ruvi went outside into the back garden. Denzel hesitated but followed. Walking over the thickly spread out earth, Denzel went over to stand next to Ruvi. Ruvi stood gazing at the sky.
Denzel too gazed up at the sky. There was a great black spot in the sky. It was a very bad omen. During the day, the sky was white and blue. Everything besides that was no different from the gloom or worries.
"I don't know anything about it but, it seems it's called Meteor. It's said that once it impacts with this planet, everything will be over."
Ruvi went over to the storage shed and took out two cans of food handing them to Denzel.
"Just how are we going to prepare ourselves with these things."
That day, Ruvi didn't clean, sew or do anything else. She just sat on the sofa thinking.
When something came to mind, she went on the phone. It seems no one answered. Denzel thought she must have been calling her son as he cleaned the interiors and outside. He also wanted to ask about the impact of Meteor but he couldn't bring himself to ask about it. As night fell, Ruvi began to clean as if to say she was back to reality. Denzel, the way you clean isn't any good. What on earth have you been looking at? It was the usual Ruvi again.
It was night and the two of them sat side by side on the sofa reading the same book they always did.
Keeping her eyes on the book, Ruvi said, "Denzel. I plan to wait for the end here. If the planet is to die then it doesn’t matter where I am. Everywhere is the same. What are you going to do? If you're going to go somewhere then I don't mind if you take the food from the house and go. You're still a child so I think you should decide where you want to be in the end."
Denzel thought about what Ruvi said deeply. Then he asked the question he had been longing to ask during the day.
"Is it all right if I stayed here?"
Ruvi looked up from the book and smiled at Denzel.
Ever since then, Ruvi went about as she always did except she didn't clean the outside. Cleaning the outside became Denzel's job now.
He saw that construction had begun on top of the Shinra building. Before long, a giant cannon was built on the top of the roof. Ruvi was told that Shinra was going to exterminate Meteor.
"That company is always wrong about something," said Ruvi shaking her head sadly.
Eventually, the cannon was fired once in some odd direction and broke down, collapsing to the grounds. Not long after that, Shinra itself was attacked and was destroyed. Denzel was thinking to himself what on earth could the monster have been. He couldn't imagine any monster that could destroy a building but decided against asking Ruvi. Meteor was in the sky as usual. In other areas, there was some huge disturbance but Denzel's daily life remained peaceful.
There were times when he couldn't suppress his thoughts about his parents and cried but, Ruvi always calmed him down by holding him.
If the end was to come while he slept with Ruvi then he didn't mind.
What took Denzel's peace was not the Meteor but the white waters that filled him with anger. As a result of the Life Stream that the planet released, it became the righteous power that destroyed the Meteor but that thick energy of life also brought destruction to mankind.
One fated day, Denzel was about to go to sleep with Ruvi. The sound of a strong wind blowing outside could be heard but it was too much of a noise to be just the wind. Before long, the whole house began shaking vigorously.
The end was here. It would be good if it was over quickly, thought Denzel to himself but time went by and the shaking grew even more vicious. The sound quietened down and changed as if a train was speeding pass their house. Denzel held on tightly to Ruvi shutting his eyes trying to bear it but five minutes was too much.
"Miss Ruvi, I'm scared."
Just as Ruvi was getting up and was about to put the light on, the flower patterned curtains turned bright white. It was as if the whole house was engulfed in light.
"Cover yourself with the blanket."
As Ruvi left the bedroom, the shaking grew very violent and the flowers on top of the chest of drawers fell to the ground. Denzel flew out of the bed and went after Ruvi.
Ruvi stood there staring at the living room window. It was the window that Denzel broke, patched up with vinyl. The vinyl was being inflated as if it was going to break apart. Ruvi ran over to the window and tried to suppress it with her two hands.
"Denzel! Go back to your room!"
Denzel was shaking. He couldn't move as if his feet were stuck to the floor. It was me who broke the window. It must be my fault that something bad is happening. Ruvi left the window and rushed over to Denzel. He was violently pushed back into the bedroom. Just then, the vinyl shattered and bright rays of light came flooding into the house. Screaming, Ruvi closed the door.
"Miss Ruvi!", Denzel cried as he grabbed the doorknob and tried to open the door.
"Denzel, stop it!"
"But-!" Denzel tried at the doorknob again.
Ruvi stood there with her back towards the door. Feet apart, she was using both her hands to keep the door closed.
"Keep it closed!"
Around Ruvi, many beams of light burst through the walls and reflected everywhere. It was as if a glowing snake was running wild in the room.
I didn't think it was a monster from the monster encyclopedia. Run and tell an adult about it. No, in this house, I must stand and fight.
"Miss Ruvi!" he cried as the light attacked Ruvi. A short moan could be heard. The light changed its shape into what looked like a thin piece of rope, forcing its way through the gap between the wall and Ruvi into the bedroom.
Ruvi collapsed onto the floor as Denzel got thrust away unconscious.





„Шинра” ли го направи?”
„Аха.”
Рийв погледна настрани. Явно беше решен да не дава никакви признаци на емоция.
„Ако ме мразиш, тогава можеш да ми направиш каквото поискаш.”
Дензъл поклати глава.
„Беше неделя. Когато се събудих бях в новия си дом в 5 сектор. Имаше дюшек, за който съм сигурен, че не беше там вчера.” Дензъл легна да спи на него. До възглавницата имаше бележка и парче сладък хляб.
„В офиса съм. Ще идвам от време на време да те виждам как си. Не отивай прекалено далече. Всички са много изнервени, затова е опасно. По важното което е, ще ми е трудно да те намеря. Ти си много важно момче. П.П. Взех матрака от съседите, така че, моля, погрижи се да се върне.-Аркхъм”
Картината на разпадането на 7 сектор беше показана по телевизията много пъти. Съобщението от „Шинра”, че Мидгар е вече в безопасност, също можеше да се чуе многокротно. „Родителите ми са мъртви, така че дори и да ми бяха казали, че е безопасно, не мога да се съглася с тях. Наистина се чудя дали всички ще могат да живеят щастливо, защото е безопасно. Ще успея ли да се смеся с тях?” Точно когато Дензъл щеше да изяде хляба си, той забеляза от него да се подава кремът му. Гняв се надигна в него. Той размаза хляба в телевизора и изхвърча от къщата.
Беше тихо. Той можеше да види високо издигащата се сграда на „Шинра” в центъра. „Майка ми и баща ми може да са живи и да са отишли на работа заедно.”
„В този час, родителите ми сигурно са заети. Затова не могат да излязат. След като това е резиденцията на „Шинра” то може би някои от приятелите им ще са наоколо.” Дензъл не беше много добър в говоренето с непознати възрастни, но щеше да набере кураж и да опита.
Първо отиде до къщата в дясно и позвъни на звънеца. Нямаше отговор. Той опита да отвори вратата.
Къщата не беше затворена така че той надникна вътре и каза:” Ехо?”
Почака така известно време, но отговор нямаше. Явно Аркхъм беше взел дюшека от тази къща. Дензъл се зачуди с какво са по-различни от крадци, след като просто така са го взели по своя воля. Дали щяха да бъдат принудени да живеят като крадци или нещо подобно?
Дензъл се премести на къщата вляво. Противоположната къща. Там всички бяха на излет. Той отиде да провери друга къща доста по-надалеч. Повечето къщи имаха парче хартия на вратите си с адрес за контакт, в случай че някой търси подслон.
Нямаше никой. Не изглеждаше възможно родителите му да са живи в офиса. Ако бяха щяха да са дошли тук. Дори да е невъзможно за бащата на Дензъл да дойде, майка му определено щеше.
Надеждата, която пазеше, беше счупена на парчета докато той вървеше нататък. Преди да се усети, Дензъл забеляза че се е изгубил. Не можеше да си спомни как е стигнал до тук. Сълзи се стекоха по лицето му, но гневът надделя над мъката му.
Той спря и седна на пътя. Усети нещо твърдо. Беше малък модел на един от въздушните кораби на „Шинра”. Сигурно някое дете го е изпуснало.
Той хвърли модела докато си мислеше крещейки на ум:
„Мразя всички!”
Изкънтя звукът от чупене на стъкло в резидентския раойн, последвам от женски глас.
„Кой направи това?”
Преди да осъзнае какво е направил, една старица излезе от къщата пред него. Тя не беше съвсем старица, но Дензъл не можеше да определи възрастта на никоя жена.
„Ти ли направи това?”, каза старата жена, държейки стария модел на въздушен кораб.
Дензъл кимна с виновно лице.
„Защо...”, щеше да попита старицата.
„Плачеш ли?”
Дензъл поклати глава да отрече, но не можа да скрие сълзите си.
„Къде живееш?”
Беше ядосан, че не може да и отговори. Още повече сълзи се стекоха по лицето му.
„Ела вътре.”
Вътрешността на къщата на Руви беше съвсем различна от тази на Дензъл и се усещаше доста уютна. Тапетът беше на шарка с много цветя, като възглавничките и канапето бяха в същата шарка. Имаше някакви изкуствени цветя за окраса и като цяло беше стая, създаваща усещане за топлина и спокойствие. Дензъл погледна Руви, която сега седеше на канапето. Тя се мъчеше да закърпи счупения прозорец с една найлонова торба.
„Когато синът ми се прибере ще го накарам да го оправи както трябва. Засега това ще свърши работа.”
„Г-жо Руви, съжелявам...”
„Ако не бяха такива времената сега щях да съм те хванала за врата и щях да те водя при родителите ти.”
„Мойте майка и баща, те са...”
„Не ми казвай, че просто са те оставили и са избягали?”
„Те бяха в 7 сектор.”
Руви спря да прави, това което правеше, клекна и прегърна Дензъл.
След като той се поуспокои, тя му каза че ще излязат.
Щяха да потърсят неговата къща. Двамата вървяха, държейки се за ръце. Когато Дензъл навърши 6 той спря да държи за ръка родителите си. Не изглеждаше готино. Но сега не искаше да се пусне независимо какво ще стане, помисли си той.
В главния офис „Шинра” се занимаваше с разпределението на места за отсядане по резиденциите. Даваше се подслон на семейства в Юнон или Коста Дел Сол. Руви остана с обяснението, че ако ще живее сама, то ще е най-добре ако остане в собствения си дом. Накрая те откриха къщата на Дензъл.
„Много благодаря. А за стъклото...Съжалявам.”
Руви кимна мълчаливо. Дензъл отвори вратата и влезе вътре, докато Руви го гледаше.
„Какво смяташ да правиш с къща, в която няма нищо? Ела в моята къща, ОК?”
И така Дензъл заживя с Руви.
Когато 1 реактор на Мако беше унищожен, Руви знаеше че се задават тежки времена, затова купи много храна. Складът в задния и двор беше пълен с консервирана храна.
„Няма нужда от притеснение, когато си подготвен.”
Руви беше заета всеки ден. Чистеше вътре в къщата, чистеше отвън нея, подготвяше храна и шиеше. Освен в шиенето, Дензъл и помагаше във всичко. Преди да си легне да спи, той четеше книга. Руви от друга страна четеше дебела книга, която изглеждаше трудна за четене. Когато беше попитана дали е добра или не, тя не отговаряше. Беше му казано, че принадлежи на сина и. Руви четеше книгата вече повече от 5 години, мислейки си че може да научи нещо повече за работата на сина си. Тя се засмя когато разбра, че книгата е нещо толкова скучно и я четеше за да може да заспи.
Руви даде на Дензъл енциклопедия за чудовища, за която тя каза, че ще му бъде полезно да чете. Беше друго нещо, принадлежало на сина и явно я беше чела когато той е бил на възрастта на Дензъл. Всички цветно илюстрирани чудовища имаха описание до тях. Всички страници имаха едно и също нещо написано: „Ако попаднеш на чудовище бягай и кажи на възрастен за него.” Дензъл се чудеше дали ако, само „ако”, срещне в този момент чудовище всичко, което ще трябва да направи е да съобщи на Руви за него? Но Руви не изглеждаше да може да се бие. Чудеше се дали накрая той ще е този, който ще се бие с него. Можеше ли да го направи? Можеше ли да победи?
Той си мислеше, че не е от никаква полза. Затова родителите му са го изоставили и заминали.
Слънчевата светлина стана силна и Дензъл се изпоти.
„Човече... Толкова е горещо.”, каза Рийв на Джони.
Дензъл извади кърпичка, за да изтрие потта си.
„Това е доста сладка шарка. Като за момиче.”
„Така е.”, каза Дензъл, гледайки кърпичката.

Една сутрин когато Дензъл се събуди, Руви седеше пред него с фланела в ръка.
„Носи това. Направих това за теб, но нямах много образци, които да използвам.” На бялата тениска имаше мотив с много малки розови цветчета. Беше нещо, което по принцип Дензъл не би бил много въодушевен да носи, но щастливо се преоблече с него.
Изглежда имаше много от този плат, защото тя имаше много от тези кърпички. Дензъл си взе една и внимателно я прибра в задния си джоб.
„И...”, усмивката на Руви изчезна. „Как да го кажа...”
Дензъл се чудеше какво щеше да каже. Думите, които най-малко искаше да чуе, изплуваха в съзнанието му: „Махай се”. При тази мисъл тялото му затрепера.
„Да излезем навън.”
Руви излезе в градината в задния двор. Дензъл се поколеба, но я последва. Ходейки по плътно застланата земя, Дензъл отиде при Руви. Руви стоеше взирайки се в небето.
Дензъл също се вторачи в небето. Имаше голямо черно петно в небето. Беше много лоша поличба. През деня небето беше бяло и синьо. Нищо, освен това и притеснението, не се различаваше в мрака.
„Не знам нищо за него, но май се нарича метеор. Казват, че ако веднъж се сблъска с Земята всичко свършва.”
Руви отиде до складчето си и изкара две консерви с храна, които подаде на Дензъл.
„Как ще се подготвим с тези неща?”
Този ден Руви не чистеше, шиеше или каквото и да е друго. Тя просто седеше на канапето и мислеше.
Нещо и дойде на ума и тя отиде до телефона. Но явно никой не отговаряше. Докато Дензъл чистеше интериора и навън си помисли, че тя сигурно се обажда на сина си. Той искаше да попита за сблъсъка с метеора, но не успя да събере сили. Когато нощта падна, Руви започна да чисти и можеше да се каже, че се е върнала към реалността. „Дензъл, не чистиш правилно. Къде за бога си блял?” Беше си отново нормалната Руви.
Беше нощ и двамата седяха един до друг на канапето, четейки същата книга, която винаги четяха.
Без да отмества поглед от книгата, Руви каза:”Дензъл. Смятам да остана до края тук. Ако планетата ще умира, няма значение къде съм. Навсякъде е еднакво. Ти какво ще правиш? Ако отидеш някъде няма да имам нищо против, ако вземех храна от къщи и тръгнеш. Ти си просто дете, затова мисля, че ТИ трябва да решиш къде искаш да бъдеш накрая.”
Дензъл се замисли дълбоко за това, което каза Руви. И тогава той зададе въпроса, който копнееше да попита през деня.
„Може ли да остана тук?”
Руви вдигна поглед от книгата и се усмихна на Дензъл.
Оттогава Руви прави всичко както обикновено с изключение на почистването отвън. То стана задължение на Дензъл.
Той видя, че на върха на сградата на „Шинра” е започнал строежа на някаква конструкция. Преди дълго време беше построено гигантско оръдие на покрива и. Руви беше чула, че „Шинра” ще унищожи метеора.
„Тази компания винаги греши в нещо.”, каза Руви клатейки тъжно глава.
Накрая с оръдието беше стреляно в някакво странна посока и то се разпадна, сривайки се на земята. Не след дълго „Шинра” беше атакувана и унищожена. Дензъл се питаше какво за бога може да е това чудовище. Той не можеше да си представи чудовище, което да може да събори сграда и реши да попита Руви. Метеорът си седеше на небето както обикновено. В другите райони имаше голямо смущение, но всекидневния живот на Дензъл остана спокоен.
Имаше моменти, в които Дензъл не можеше да подтисне мислите за родителите си и плачеше, но Руви винаги го успокояваше като го прегръщаше.
Той нямаше нищо против краят да настъпи докато той спи до Руви.
Това, което не даваше спокойствие на Дензъл, беше не метеора, а белите води, които го изпълваха с гняв. Този Жизнен поток, който планетата освободи, стана справедливата сила, която се използва за унищожението на метеора, но тази енергия на живота също донесе и разруха на човечеството.
Един съдбоносен ден, когато Дензъл щеше да ляга да спи до Руви, отвън се чу звук от бушуващ вятър, но беше прекалено силен за обикновен вятър. След известно време цялата къща започна енергично да се тресе.
Краят беше тук. „Щеше да е добре ако свърши бързо”, помисли си Дензъл, но времето минаваше, а тресенето ставаше дори по-силно. Звукът притихна и се смени с такъв на ускоряващ влак, който сякаш минаваше покрай къщата им. Дензъл хвана здраво Руви, стисна силно очи, опитвайки се да го понесе, но 5 минути бяха твърде много.
„Госпожо Руви, страх ме е.”
Руви тъкмо щеше да стане да светне лампата когато шарените пердета станаха изкрящо бели. Сякаш цялата къща беще пълна със светлина.
„Покрий се с одеялото.”
След като Руви напусна спалнята тресенето стана наистига грубо и цветята, наредени върху чекмеджетата, започнаха да падат. Дензъл изхвърча от леглото и тръгна след Руви.
Руви стоеше там, взирайки се в прозореца на всекидневната. Беше прозореца, който Дензъл счупи, опакован с найлона. Той се беше надул сякаш всеки момент ще се пръсне. Руви отиде до прозореца и се опита да го потисне с двете си ръце.
„Дензъл! Върни се в стаята си!”
Дензъл се тресеше. Не можеше да помръдне, сякаш краката му бяха заковани за пода. „Аз бях този, който счупи прозореца. Моя трябва да е вината, че нещо лошо се случва.” Руви остави прозореца и се втурна към Дензъл. Той бе грубо избутан обратно в спалнята. Тагава найлонът се скъса и ярки лъчи светлина изпълниха къщата. Крещейки Руви затвори вратата.
„Г-жо Руви!”, заплака Дензъл като се хвана за дръжката на вратата и се опита да я отвори.
„Дензъл, спри!”
„Но!”, Дензъл опита още веднъж да отвори вратата.
Руви стоеше там с гръб опрян на вратата. С разтворени крака, тя използваше двете си ръце, за да държи вратата затворена.
„Не отваряй!”
Около Руви лъчи от светлина се пръскаха през стените и се отразяваха навсякъде. Сякаш грееща змия бягаше бясно из стаята.
„Не мислех, че е чудовище от енциклопедията. „Бягай и кажи на възрастен за него.” Не, в тази къща аз трябва да стана и да се бия.”
„Г-жо Руви!”, заплака той когато светлината атакува Руви. Чу се кратко изохкване. Светлината промени формата си на нещо, приличащо на парче тънко въже, прокара си път към спалнята през дупката между стената и Руви.
Руви се строполи на пода, а Дензъл падна в безсъзнание.

Следва продължение...