"Cup Of Coffee"

You tell me you don't love me over a cup of coffee 
And I just have to look away 
A million miles between us 
Planets crashing into dust 
I just let it fade away 

I'm walking empty streets hoping we might meet 
I see your car parked on the road 
The light on at your window 
I know for sure that you're home 
But I just have to pass on by 

So no of course we can't be friends 
Not while I'm still this obsessed 
I guess I always knew the score 
This is how our story ends 

I smoke your brand of cigarettes 
And pray that you might give me a call 
I lie around in bed all day just staring at the walls 
Hanging round bars at night wishing I had never been born 
And give myself to anyone who wants to take me home 

So no of course we can't be friends 
Not while I still feel like this 
I guess I always knew the score 
This is where our story ends 

You left behind some clothes 
My belly somersaults when I pick them off the floor 
My friends all say they're worried 
I'm looking far too skinny 
I've stopped returning all their calls 

And no of course we can't be friends 
Not while I'm still so obsessed 
I want to ask where I went wrong 
But don't say anything at all 

It took a cup of coffee 
To prove that you don't love me



"Чаша кафе"

Казваш, че не ме обичаш на чаша кафе
и аз отвръщам поглед.
Милион мили между нас,
планети разбиващи се на прах.
Просто допуснах да си отиде.

Ходя по безлюдни улици, надявайки се, 
че може да те срещна.
Виждам колата ти паркирана на улицата,
лампата запалена през прозореца.
Знам, със сигурност, че си си вкъщи,
но просто трябва да отмина.

Така че, не, разбира се, че не можем да сме приятели.
Не и докато, все още съм толкова обсебена.
Предполагам, че винаги съм знаела причината.
Ето така приключва историята ни.

Пуша като твоите цигари
и се моля да ми се обадиш.
Лежа в леглото по цял ден, загледана в стените.
През нощта вися по баровете, искайки да не се бях раждала
и се отдавам на всеки, който е съгласен да ме отведе у дома.

Така че, не, разбира се, че не можем да сме приятели.
Не и докато, все още се чувствам така.
Предполагам, че винаги съм знаела причината.
Ето къде приключва историята ни.

Остави малко дрехи,
стомахът ми се преобръща, когато ги събирам от пода.
Всичките ми приятели казват, че се притесняват,
изглеждала съм прекалено слаба,
не съм им вдигала телефона..

И, не, разбира се, че не можем да сме приятели.
Не и докато, все още съм толкова обсебена.
Иска ми се да попитам къде сгреших,
но недей да казваш нищо.

Една чаша кафе беше достатъчна,
за да докажеш, че не ме обичаш.