George Michael - Careless Whisper

      I feel so unsure,
      as I take your hand
      an lead you to the dance floor.
      As the music dies...
      Something in your eyes
      calls to mind a silver screen
      and all is sad goodbye.

      I'm never gonna dance again.
      Guilty feet have got no rhythm.
      Though it's easy to pretend
      I know you're not a fool.
      I should have known better than to cheat a friend
      and waste a chance that I've been given.
      So I'm never gonna dance again
      the way I danced with you.

      Time can never mend
      the careless whispers of a good friend.
      To the heart and mind
      ignorance is kind.
      There's no comfort in the truth
      pain is all you'll find.

      I'm never gonna dance again.
      Guilty feet have got no rhythm.
      Though it's easy to pretend
      I know you're not a fool.
      I should have known better than to cheat a friend
      and waste a chance that I've been given.
      So I'm never gonna dance again
      the way I danced with you.

      Never without your love.
      Tonight the music seems so loud
      I wish that we could lose this crowd.
      Maybe it's better this way.
      We'd hurt each other with the things we want to say.
      We could have been so good together.
       We could have lived this dance forever.
      But now who's gonna dance with me? - Please stay.

      I'm never gonna dance again.
      Guilty feet have got no rhythm.
      Though it's easy to pretend
      I know you're not a fool.
      I should have known better than to cheat a friend
      and waste a chance that I've been given.
      So I'm never gonna dance again
      the way I danced with you.
      No dance.
      You’re gone
      Now that you're gone.
      No dance.
      You’re gone.
      Was what I did so wrong…so wrong
      that you had lo leave me alone.

      Джордж Майкъл - Лекомислен шепот

      Чувствам се толкова несигурен,
      когато хващам ръката ти
      и те водя към дансинга.
      Сякаш музиката умира...
      Нещо в твоите очи
      вади сив екран в съзнанието ми
      и всичко е просто тъжно сбогуване.

      Никога няма да танцувам отново.
      Виновните крака – нямат ритъм.
      Въпреки че е лесно да се преструвам
      знам че ти не си глупава.
      Трябваше да знам че мамя приятел
      и губя шансът, който ми е даден.
      И никога няма да танцувам отново, 
      по начинът по който танцувах с теб.

      Времето никога няма да възстанови,
      лекомислените шепоти на добър приятел.
      За сърцето и съзнанието
      невежеството е мило.
      Няма утеха в истината,
      всичко, което ще откриеш е болка.

      Никога няма да танцувам отново.
      Виновните крака – нямат ритъм.
      Въпреки че е лесно да се преструвам
      знам, че ти не си глупава.
      Трябваше да знам че мамя приятел
      и губя шансът, който ми е даден.
      И никога няма да танцувам отново, 
      по начинът по който танцувах с теб.

      Никога без твоята любов...
      Тази вечер музиката изглежда толкова силна.
      Иска ми се да напуснем тази тълпа.
      Но може би така е по-добре.
      Щяхме да се нараним с нещата,
      които искахме да си кажем.
      Можехме да сме толкова добри заедно.
      Можехме да изживеем този танц завинаги.
      Но сега кой ще танцува с мен? – моля те, остани!
      Никога няма да танцувам отново.
      Виновните крака – нямат ритъм.
      Въпреки че е лесно да се преструвам
      знам че ти не си глупава.
      Трябваше да знам че мамя приятел
      и губя шансът който ми е даден.
      И никога няма да танцувам отново
      по начинът по който танцувах с теб.

      Няма танц.
      Теб те няма.
      Сега когато си тръгна...
      Няма танц.
      Теб те няма.
      Нима това което направих е толкова грешно... толкова грешно...
      че трябваше да ме оставиш сам.