Sanremo 2019

------------------------------------------------------------

Джулия Мути - Поне три

Санремо 2019

---------------------------------------------------------------------

Autori: Giulia Mutti

---------------------------------------------------------------------------

Автори: Джулия Мути

---------------------------------------------------------------------------------

Tu non immagini quanto è dura
leccarmi le ferite da sola,
e ricucire le lenzuola,
che ho fatto a pezzi quella sera…
Тu non hai detto una parola,
come chiudere una cerniera,
per un abbraccio dopo cena
ho avuto in cambio la tua schiena. È una foglia d’ortica a volte questa vita,
e lascia gli occhi stanchi,
ma io voglio guardarmi

andare avanti e scrivere di nero sopra muri bianchi. Che

per ogni cosa che

mi ha fatto male,
mi sentirò più forte, un po’ più forte, che

per ogni cosa che

ho dato senza avere,
ora ne voglio tre,

(almeno tre) (x 3) (A-a-a…),

(almeno) (x 2), almeno tre,
(almeno tre) (x 2) (A-a-a…),

almeno…
Tu non immagini la mia suola…
quanti chilometri da sola…
il cuore caldo che ustiona…
tu pieno inverno…

quando si trema... È una foglia d’ortica a volte questa vita,
e lascia gli occhi stanchi,
ma io voglio guardarmi

andare avanti e scrivere di nero sopra muri bianchi. Che

per ogni cosa che

mi ha fatto male,
mi sentirò più forte, un po’ più forte, che

per ogni cosa che

ho dato senza avere,
ora ne voglio tre,

(almeno tre) (x 3) (A-a-a…),

(almeno) (x 2), almeno tre,
(almeno tre) (x 2) (A-a-a…),
almeno…

E non si tratta di vendicarsi,
ho calpestato troppi chiodi a piedi scalzi,
starò seduta qui fino a tardi,
per dire ad alta voce: “È lì davanti…”

Che per ogni cosa che

mi ha fatto male,
mi sentirò più forte, un po’ più forte, che
per ogni cosa che

ho dato senza avere,
ora ne voglio tre,

[(almeno tre) (x 3) (A-a-a…),
(almeno) (x 2), almeno tre,
(almeno tre) (x 2) (A-a-a…)
almeno…] [x 2]

--------------------------------------------------------------------------------------------

Нямаш си представа колко ми е тежко

да ближа раните сама,

и да съшивам чаршафите,

които разкъсах онази вечер...

Ти и дума не обели,

сякаш просто цип затваряш,

за прегръдката ми след вечеря

получих обърнатия ти гръб. Коприва понякога е този живот,

оставя очите уморени,

но искам да виждам

как напред вървя и пиша с черно по стени бели. Понеже

заради всяко нещо,

което ме е ранявало,

ще се чувствам все по-силна, понеже

в замяна за всяко нещо,

което съм нямала, но съм давала,

сега искам три такива неща,

(поне три) (x 3) (А-а-а...),

(поне) (x 2), поне три,

(поне три) (x 2) (А-а-а...),

поне...

Не можеш да си представиш моята почва...

колко километри трябва да вървя сама...

горещото сърце, което пари...

ти си дълбока зима...

когато треперя аз... Коприва понякога е този живот,

оставя очите уморени,

но искам да виждам

как напред вървя и пиша с черно по стени бели. Понеже

заради всяко нещо,

което ме е ранявало,

ще се чувствам все по-силна, понеже

в замяна за всяко нещо,

което съм нямала, но съм давала,

сега искам три такива неща,

(поне три) (x 3) (А-а-а...),

(поне) (x 2), поне три,

(поне три) (x 2) (А-а-а...),

поне...

Не става дума за мъст,

достатъчно пирони стъпках с боси крака,

до късно ще остана тук,

за да кажа на висок глас: „Гледам напред...”

Понеже заради всяко нещо,

което ме е ранявало,

ще се чувствам все по-силна, понеже

в замяна за всяко нещо,

което съм нямала, но съм давала,

сега искам три такива неща,

[(поне три) (x 3) (А-а-а...),

(поне) (x 2), поне три,

(поне три) (x 2) (А-а-а...),

поне...] [x 2]

------------------------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=EId4WBxKzS8