Мекано - Син на Луната

(Autores: José María Cano Andrés)

(Автори: Хосе Мария Кано Андрес)

Tonto el que no entienda
cuenta una leyenda
que una hembra gitana
conjuró a la Luna hasta el amanecer
llorando pedía
al llegar el día
desposar un calé
"Tendrás a tu hombre piel morena
desde el cielo habló la Luna llena
pero a cambio quiero
el hijo primero"
que le engendres a él
que quien su hijo inmola
para no estar sola
poco le iba a querer

Estribillo (el Sol) :

Luna quieres ser madre
y no encuentras querer
que te haga mujer
dime Luna de plata
qué pretendes hacer
con un niño de piel
 

Hijo de la Luna

De padre canela nació un niño
blanco como el lomo de un armiño
con los ojos grises
en vez de aceituna
niño albino de luna
(El padre) maldita su estampa
este hijo es de un payo
y yo no me lo cayo

Estribillo:...

Gitano al creerse deshonrado
se fue a su mujer cuchillo en mano
(El padre) ¿De quién es el hijo?
me has engañao fijo
y de muerte la hirió
luego se hizo al monte
con el niño en brazos
y allí le abandonó

Estribillo:...

Y en las noches que haya Luna llena
será porque el niño esté de buenas
y si el niño llora
menguará la Luna
para hacerle una cuna
y si el niño llora
menguará la Luna
para hacerle una cuna

Син на Луната

1. Най глупак е тоя,

     който не разбира

     таз` легенда стара,

     дето ще разкажа

     за Лунния син.

     Плачеща и тъжна,

     циганката молеше се чак до зори.

     "Мъжа ще имаш, щом желаеш,

      но детето първо ще ми връчиш ти.",

      каза ѝ Луната,

      после светлината

      тихо я покри.

      "Щом детето свое

      ей-така прежали,

      майка няма да е!"

Пр.  (Слънцето):

         Месечината майка не ще е,

         щом любов тя не знае какво е.

         Ах, кажи ми, Сребърна,

         та човешко дете защо ти е?

Рожба на Луната.

2.  А бащата тъмен беше,

     докато детето – снежно бяло.

     А очите сиви,

     вместо страшно черни.

     Лунното дете...

  (Бащата) "Веч` проклет да бъде!

     Той синът ми не ѐ,

      и ти ще платиш!"

Пр.  (Слънцето):

         Месечината майка не ще е,

         щом любов тя не знае какво е.

         Ах, кажи ми, Сребърна,

         та човешко дете защо ти е?

Рожба на Луната.

3. Обвини я той в изневяра

     и с нож към нея се запъти:

   (Бащата) "Чие дете това е?

     Само не и мое!"

   и я с ножа уби.

   После в планината

   сина си изостави,

   без да трепне дори.

Пр. (Слънцето):

         Месечината майка не ще е,

         щом любов тя не знае какво е.

         Ах, кажи ми, Сребърна,

         та човешко дете защо ти е?

Рожба на Луната.

4. И щом детето се засмее –

    кръгла е Луната вечер.

    Ала щом заплаче,

    люлка тя ще стане,

    за да го приспи.

   Ала щом заплаче,

    люлка тя ще стане,

    за да го приспи.

https://www.youtube.com/watch?v=-VuFaJV0SGg (виенски валс)