Kono Yo no Hate~ Eden
 (На края на света~ Eden)

   Небето е надвиснало и сякаш ще се разкъса,
морето прелива и сякаш ще ни залее.
Какво да правя? Накъде да вървя?...

Кажи ми нещо, моля те, нека чуя твоя глас!
Ела тук, по-близо до мен...

Досущ като птичета в клетка, ние сме в плен на съдбата,
и сгушени с крилете си треперим, без да можем да полетим.

Отвъд небето, чак на края на света,
там има място, преливащо от светлина.
Там ще се смеем, както в детските си мечти,
и никой няма да ни нарани.
Затова, моля те, не плачи...

Лутане, отчаяние и тревога,
съмнения и самонараняване...
Какво да правя? Какво да кажа?...

Страхувам се, че ти ще се пречупиш,
страхувам се, че ще изгубя любовта.

От миналото чак до днес, а после и към бъдещето,
нашият път продължава. Чуваш ли още гласа ми?...

И ето виж, щом се прегърнем,
от гърдите ни проплаква нежността.
За нищо друго не ще заменя бъдещето,
в което двамата вървим заедно.
Затова, моля те, бъди до мен...

Хайде, подай ми ръка!
Да прекосим заедно дъгата!

Отвъд небето, чак на края на света,
там има място, преливащо от светлина.
Там ще сме заедно, както луната следва звездите,
и повече никой няма да ни нарани.
Затова, моля те, не плачи......


Бел. прев.: По думите на самия Kageyama, това е любимата му песен, композирана от него. Великолепен аранжимент и много емоционално прошепване на фразата "nakanaide" ("не плачи") в края. Няколко пъти съм имал възможността да се насладя на изпълнението на живо, и наистина е много прочувствено.

Преслушай: http://tomoe.data.bg/Hironobu%20Kageyama%20-%20Cold%20Rain/04%20-%20Hironobu%20Kageyama%20-%20Kono%20Yo%20no%20Hate%20~Eden~.mp3

Виж: http://www.youtube.com/watch?v=2x7Zjd2TpDI