Ние с теб всеки ден гледахме все същото небе,
но от тази стая, скрита иззад други сгради,
светлината се не виждаше...

Ние с теб се наранявахме, а животът ни загуби своя цвят,
дори градът, който ни обгръща, потъна бавно в сива гама...

Зная, ще е добре, ако съм силен,
и макар да искам да закрилям твоите крехки мечти...
...още малко, още само малко...

Всеки път, щом те разплаквам,
от гърдите ми излиза силен стон.
Така е, да - жестокият съм винаги
бил аз, не ти...

Ние с теб някога бяхме май горди,
и с всеки сблъсък на нашето его,
загубихме пътя си напред...

Зная, и искам да бъда по-нежен,
щом те има, щом си до мен, щом те прегърна,
винаги, завинаги...

Всеки път, щом те разплаквам,
причината е винаги в моите амбиции.
Но ще се вгледам отново в нашето днес,
и може би така ще стана по-силен.

А всички твои проляти сълзи
ще се превърнат в нежен дъжд,
и ще отмият мъката, тъгата,
там вътре в нашите гърди...

Преслушай: Hironobu Kageyama - Bokura wa ne...