http://www.vbox7.com/play:1507397b

James Morrison – Once when I was little

I was the one who would always jump in first

I didn’t think twice to look behind

Got such a good feelings just from playing in the dirt

Once when I was little…

We could build a rocket, fly to the moon

Leave Tuesday morning, be back for noon

And there wasn’t nothing, nothing that we couldn’t do

Oh, once when I was little…once when I was little…

Yeah, I could dream more then

I could believe more then

That the world could only get better.

I could be free more then

I could pretend more then

That this life could only show me good times

Once when I was little…

There was a time when I trusted everyone

There was no place that I would not go

Spend all day on the hillside next to the barley mow

Oh, once when I was little… Yeah, once when I was little…

Yeah, I could dream more then

And I believe more then

That the world could only get better.

I could be free more then

I could pretend more then

That this life could only show me good times

Once when I was little…

I used to feel so strong

Even when they’d tell me, tell me I was wrong

That I can’t live in a magic world

‘Cause it’s time for me to grow up

And I’ve got to live like the rest of them

Well, I know things have been lost…

Oh, could pretend more then

And I could believe more then

That the world, it would only get better.

Oh, I could believe more then, yes I could

And I could pretend more then

That this life, it could only show me good times

Once when I was little

So here comes the next one, next in line

Stay as young as you can for the longest time

‘Cause those days flew by

Like a breeze just passing through

Once when I was little…

James Morrison – Едно време, когато бях малък

Аз бях този, който винаги се втурваше първи,

не съм се замислял да погледна назад.

Чувствах се толкова добре, докато играехме в калта,

едно време, когато бях малък...

Можехме да построим ракета, с която да отлетим до луната,

излизах Вторник сутринта, прибирах се привечер.

Нямаше нищо, нищо което да не можем да направим,

едно време, когато бях малък... едно време, когато бях малък...

Да, тогава мечтаех повече,

тогава вярвах повече,

че светът може да стане само по-добър.

Тогава бях по свободен,

тогава можех да претендирам повече,

че в този свят ни чакат само хубави моменти,

едно време, когато бях малък...

Имаше времена, когато вярвах на всеки,

нямаше място, на което да не отида.

Прекарвах по цял ден на хълма, до една купа сено,

едно време, когато бях малък... да, преди, когато бях малък...

Да, тогава мечтаех повече,

и вярвах повече,

че светът може да стане само по-добър.

Тогава бях по свободен,

тогава можех да претендирам повече,

че в този свят ни чакат само хубави моменти,

едно време, когато бях малък...

Чувствах се толкова силен

дори когато ми казваха, казваха ми че греша,

че не мога да живея в този измислен свят,

защото било време да порасна

и да живея като всички тях.

Е... знаех, че нещата са загубени...

Тогава можех да претендирам повече,

тогава вярвах повече,

че светът, той просто ще стане по-добър.

Тогава вярвах повече, да вярвах,

тогава можех да бъда сигурен,

че този живот ще бъде изпълнен само с хубави моменти.

Едно време, когато бях малък...

И ето идва следващия, следващия по ред,

остани дете по душа, колкото можеш по-дълго,

защото тези дни ще отлетят,

като бриз, който просто отминава.

Едно време, когато бях малък...