Yesterday

Yesterday when I was young
The taste of life was sweet as rain upon my tongue.
I played at life as if it were a foolish game
The way the evening breeze plays with a candle flame.

The thousand dreams I dreamed, the splendid things I planned
I always built to last on weak and shifting sands
I lived by night, declined the naked light of day
And only now I see the years that ran away

Yesterday when I was young
So many crazy songs were waiting to be sung
So many crazy times that lay in store for me
And so much pain inside, my heart refused to see

I ran so fast that time and youth at last ran out
I never stopped to think what life was all about
And every conversation that I can now recall
Had all to do with me, and nothing else at all

Yesterday the moon was blue
And every crazy day brought something new to do
I used my magic age as if it were a wand
And never saw the waste and emptiness beyond

The games of love I played with arrogance and pride
And every flame I lit, so quickly quickly died
The friends I made all seemed somehow to drift away
And only I am left on stage to end the play

Yesterday when I was young

Вчера

Вчера...когато бях млад...
Вкуса на живота бе сладък, като дъжд по устните ми
Играех си с живота сякаш бе глупава игра
Бях...сякаш вечерен бриз, играещ си с пламъка на свещ

Хилядите мечти които имах, великите дела които планирах
Градейки ги докрай пo подвижни пясъци...
Живеех през ноща, отказал се от светлината на деня
И едва сега видях годините пропилени и отминали назад

Вчера...когато бях млад...
...Толкова дивни песни, чакащи да бъдат изпяти
...Толкова много мигове, отредени от съдбата
...И толкова много болка...сърцето ми отказващо да види...

Тичах толкова дълго - и младоста останаха зад мен
Никога не спрях да мисля за смисъла на този живот
И всички онези безмислени разговори, които сега си спомням
Всичко касаеше мен и нищо друго на света

Вчера... когато луната бе синя...
И всеки дивен ден бе някак нов.
Пропилях годините си, сякаш на магия
И нигога не виждах празнината оставаща назад...

Игрите на Любов, които погубих с арогантната си гордост...
И всеки пламък, гаснеше толкова...толкова бързо...
Приятелите които имах, всички оставиха ме сам
И сега само аз остнах на сцената за да завърша преставлението

...Вчера...когато бях млад...