Stating Over
Got to face your fear
lying on the floor
Step into nothing, what the hell am I here for?
So come on and play
Stab me in my heart
So long this time was wasted ripping me apart
We are the hurt inside your head
Lost in the void of what is dead
Constantly twisting things I said
Happiness is boring, need pain instead
It's starting over, starting over
Can't stand it's over, God is gonna take me out
My time is over, this time is over
Why is this over? God is gonna take me out
(God is gonna take me out)
Crawling on the floor
All around this space
Talking to myself
What is this thing I've got to face?
Walking through a door
Has it been a waste?
Going on and on thinking I could find my place
We are the hurt inside your head
Lost in the void of what is dead
Constantly twisting things I said
Happiness is boring, need pain instead
It's starting over, starting over
Can't stand it's over, God is gonna take me out
My time is over, this time is over
Why is this over? God is gonna take me out
God is gonna take me out (God is gonna take me out)
God is gonna take me out
You can't see
I'm torn away from you and everything that's
close to me
I cannot face the truth, it's nothing that
I believe
Just run away from me and thank me when you're
free from me
Come take me
Come take me
Come take me
Come take me
Come take me
Come take me (We are the hurt inside your head)
(Lost in the void of what is dead)
Come take me (Constantly twisting things I said)
(Happiness is boring, need pain instead)
Come take me (We are the hurt inside your head)
(Lost in the void of what is dead)
Come take me (Constantly twisting things I said)
(Happiness is boring, need pain instead)
Трябва да застанеш лице в лице със страха си,
лежейки на пода,
да стъпиш в нищото, защо по дяволите съм тук?
Така чe, излез,
прободи ме в сърцето,
толкова дълго време ти отне, за да ме разкъсаш.
Ние сме обидата, (болката)вътре в главата ти,
изгубени в празното пространство на това, което е мъртво,
постоянно, увъртайки нещата, аз казах.
Щастието е скучно, нужна е болка вместо това.
Започва пак, започва пак
не мога да понасям това, Бог ще ме прибере,
моето време свърши, това време свърши,
защо това свърши, Бог ще ме прибере.
Бог ще ме прибре.
Пълзейки на пода,
навсякъде из пространството,
говорейки си сам,
какво е това нещо, срещу което ще трябва да се изправя?
Минавам през врата,
беше ли загуба?
Вървейки отново и отново, мислейки, че бих могъл да намеря своето място.
Ние сме обидата,(болката)в твоята глава,
изгубени в празното пространство на това, което е мъртво,
постоянно, увъртайки нещата, аз казах.
Щастието е скучно, нужна е болка вместо това.
Започва пак, започва пак,
не мога да понасям това, Бог ще ме прибере,
моето време свърши, това време свърши,
защо това свърши, Бог ще ме прибере.
Бог ще ме прибре.(Бог ще ме прибре.)
Бог ще ме прибре.
Ти не можеш да видиш,
откъснат (разкъсан) съм от теб,
и всеки, който ми е близък,
не мога да се изправя пред истината,
няма нищо, в което да вярвам,
просто бягай от мен,
и ми благодари, когато си освободена от мен.
Ела ме вземи.
Ела ме вземи.
Ела ме вземи.
Ела ме вземи.
Ела ме вземи.
© Владимир Иванов Todos los derechos reservados