Non j'veux pas chanter
Sur des mots qui pleurent
Comme le cri d'un violon trop noir
Nous on voit la vie avec les yeux du cœur
Rien nous empêchera d'y croire
Croire au nouveau monde
qu'on a dans la tête
Croire en nous pour changer demain
Croire même aux mensonges
si ça les arrête
Croire aux lignes de nos mains
Croire au ciel inondé d'oiseaux
Croire encore à l'espace de tes bras
Croire à la couleur de ta peau
Croire qu'on marchera plus au pas
Croire au temps quand on a vingt ans
Croire qu'on peut construire
Sur un sol volcan
Croire qu'on peut crier au fou
Quand on a l'amour en nous
Не искам да пея
с плачещи думи
като звук от черна цигулка...
Ние виждаме живота през очите на сърцето
и нищо няма да ни попречи да вярваме в това...
Да вярваме в новия свят,
който е в главите ни...
Да вярваме че можем да сменим утрешния ден...
Да вярваме дори и в лъжите,
ако това ще ги спре...
Да вярваме в линиите на нашите длани...
Да вярваме в осеяното с птици небе...
Да вярваме още в разстоянието на твоите ръце...
Да вярваме в цвета на кожата ти...
Да вярваме че ще вървим повече от стъпка...
Да вярваме в времето когато сме на двайсет...
Да вярваме,когато можем да строим
върху земята на вулкан...
Да вярваме че можем да крещим на офицер,
когато имаме любовта си...
© Александра Петрова Todos los derechos reservados
Иначе..аз бих поправила само едно нещо... мисля че трябва да бъде "Да вярваме" , вместо "Вярваме".
както си казала: "и нищо няма да ни попречи да вярваме в това...", така би трябвало и да продължиш.... да вярваме в това...да вярваме в онова, примерно..и изброяваш..
Поздрави