Линкин Парк - Единствен

(Album: H.T.Demo 1999)

Откъде да започна?

Разполовено сърце...

Нямам нищо общо със собствената си плът и кръв...

Изоставен, далеч от дома си...

Няма кой да ме чуе...

Да излекува болното ми сърце...

Държа го заключено вътре в мен...

Не мога да опиша до къде съм регресирал...

Ако гневът е дар, тогава предполагам, че съм бил благословен...

Държа го заключен вътре в мен...

Спазвам дистанция от твоите лъжи...

Твърде късно е да ме обичаш...

Никога не си ми показвал...

Твърде късно е да ме обичаш...

Дори не ме познаваш...

Разбивам част от сърцето си, за да намеря освобождение...

Изваждам те от кръвта си, за да ми донесе мир...

Разбивам част от сърцето си, за да намеря освобождение...

Изваждам те от кръвта си, за да ми донесе мир...

Разбивам част от сърцето си, за да намеря освободените (Разбива)...

Изваждам те от кръвта си, за да ми донесе мир (Мен)...

Разбивам част от сърцето си, за да намеря освобождение (Също)...

Изваждам те от кръвта си, за да ми донесе мир...

Държа го заключен вътре в мен...

Спазвам дистанция от твоите лъжи...

От челюстта на свидетеля капе слюнка...

Тайни изрази изместват мисълта ви...

Куче гребе през тресавището и 

смог се вмъква в мислите ми като

Аналогов боен рап...

Дръж се на разстояние...

И ще устои страхът...

Наранен от постоянството...

Усукана мрежа от заплетени лъжи...

Задушава надеждата ми...

За да я похаби и обезвкуси...

Принуден да се изправя пред онези престъпления от омраза към същността...

Усещането за безтегловност ме притиска към тавана...

Реейки се из стаите...

Все едно яздиш балон...

Настроен на честотата, която кара гърдите ви да треперят с всеки звук на бум...

Неволно се получава мускулно свиване...

Вместо изпукване на врата...

Музикална газова еуфория...

Звукът така профучава, че кара да изникнат забравените мисли и изказани неща...

And one

Where should I start?

Disjoined heart.

I've got no commitment to my own flesh and blood.

Left all alone, far from my home.

No one to hear me, to heal my ill heart,

I keep it locked up inside.

Cannot express to the point I've regressed.

If anger's a gift, then I guess I've been blessed,

I keep it locked up inside.

Keep my distance from your lies.

It's too late to love me now.

You have never shown me.

It's too late to love me now.

You don't even know me.

Breaking a part of my heart to find release.

Taking you out of my blood to bring me peace.

Breaking a part of my heart to find release.

Taking you out of my blood to bring me peace.

Breaking a part of my heart to find release. (Break)

Taking you out of my blood to bring me peace. (Me)

Breaking a part of my heart to find release. (Too)

Taking you out of my blood to bring me peace.

Keep it locked up inside.

Keep my distance from your lies.

Breaking a part of my heart to find release. (Break)

Taking you out of my blood to bring me peace. (Me)

Breaking a part of my heart to find release. (Too)

Taking you out of my blood to bring me peace.

Keep my distance from your lies.

Spit drips from the jaw of the witness.

Cryptic colloquialisms shift your mid rift.

Dog paddle through a bog of shadows and smog with my

thought catalog: analogue rap battle log.

Keep my distance,

and fear resistance,

hurt by persistence.

The twisted web of tangled lies strangles my hope

to waste and numbs the taste.

And I'm forced to face these hate crimes against

the state of being.

Feeling the weightlessness press me to the ceiling.

Reeling around rooms.

Riding a bubble of sound.

Tuned to the frequency making your chest shake with every

boom.

Involuntary muscle contraction ignoring your

neck's breking.

Musical gas fume euphoria.

The sound pounds to make the dead flush to hand you  head rush with read thoughts and said stuff.