Forgotten

From the top to the bottom
Bottom to top I stop
At the core I've forgotten
In the middle of my thoughts
Taken far from my safety
The picture is there
The memory won't escape me
But why should I care
[Chorus x2]

There's a place so dark you can't see the end
Skies cock back and shock that which can't defend
The rain then sends dripping  acidic question
Forcefully, the power of suggestion
Then with the eyes shut / looking thought the rust and rot
And dust / a small spot of light floods the floor
And pours over the rusted world of pretend
The eyes ease open and its dark again

From the top to the bottom
Bottom to top I stop
At the core I've forgotten
In the middle of my thoughts
Taken far from my safety
The picture is there
The memory won't escape me
But why should I care

In the memory you'll find me
Eyes burning up
The darkness holding me tightly
Until the sun rises up

Moving all around / screaming of the ups and downs
Pollution manifested in perpetual sound
The wheels go round and the sunset creeps behind
Street lamps, chain-link and concrete
A little piece of paper with a picture drawn floats
On down the street till the wind is gone
The memory now is like the picture was then
When the paper's crumpled up it can't be perfect again

From the top to the bottom
Bottom to top I stop
At the core I've forgotten
In the middle of my thoughts
Taken far from my safety
The picture is there
The memory won't escape me
But why should I care
(x2)

In the memory you'll find me
Eyes burning up
The darkness holding me tightly
Until the sun rises up

Now you got me caught in the act
I'm telling you that
I see it right through you
[x7]

In the memory you'll find me
Eyes burning up
The darkness holding me tightly
Until the sun rises up

Забравенo

От върха паднах на дъното

и останах там.

Не спирах да мисля,

че сърцето, за което бях забравил,

е изложено на опасност.

И ето това е положението,

спомените няма да ме спасят,

но не ме е грижа.

Има едно място, толкова мрачно, че не виждаш краят му.

Небето се спуска и наранява беззащитните,

изпраща дъжд от киселина.

Убедително, това е силата на внушението.

Със затворени очи, виждам през глупостите, провалите

и прахта. Малък лъч светлина облива пода

и осветява  светът пълен с  лицемери.

Спокойно отварям очи и отново е тъмно.

От върха паднах на дъното

и останах там.

Не спирах да мисля,

че сърцето, за което бях забравил,

е изложено на опасност.

И ето това е положението,

спомените няма да ме спасят,

но не ме е грижа.

Ще ме откриеш в спомените,

с искрящи  очи.

Мракът ще ме обгръща плътно,

докато слънцето изгрее.

Въртя се в кръг. Крещя.

Разбрах, че падането никога няма да спре.

Времето си тече, а залезът се промъква зад

уличните лампи, от метал и бетон.

Малко парче хартия се носи по вятъра,

но то ще падне щом вятъра спре.

Спомням си всичко, всяка подробност.

 Когато смачкаш хартията, не можеш да я изгладиш отново.

От върха паднах на дъното

и останах там.

Не спирах да мисля,

че сърцето, за което бях забравил,

е изложено на опасност.

И ето това е положението,

спомените няма да ме спасят,

но не ме е грижа.

Ще ме откриеш в спомените,

с искрящи  очи.

Мракът ще ме обгръща плътно,

докато слънцето не изгрее.

Сега когато разбра,

ще ти кажа само едно -

вече знам каква си.

(х7)

Ще ме откриеш в спомените,

с искрящи  очи.

Мракът ще ме обгръща плътно,

докато слънцето  изгрее.