Чезаре Павезе - Първият лъч на зората

Lo spiraglio dell'alba
respira con la tua bocca
in fondo alle vie vuote.
Luce grigia i tuoi occhi,
dolci gocce dell'alba
sulle colline scure.
Il tuo passo e il tuo fiato
come il vento dell'alba
sommergono le case.
La città abbrividisce,
odorano le pietre ‒
sei la vita, il risveglio.

Stella sperduta
nella luce dell'alba,
cigolio della brezza,
tepore, respiro ‒
è finita la notte.

Sei la luce e il mattino.

Cesare Pavese

*

Първият лъч на зората
вдишва с твоята уста
в дъното на пустите улици.
Очите ти сива светлина,
сладки капки изгрев
по тъмните хълмове.
Твоята походка и твоят дъх
като утринния вятър
потапят къщите.
Градът тръпне,
камъните ухаят ‒
ти си животът, пробуждането.

Изгубена звезда
в проблясъка на зазоряване,
проскърцване на бриза,
топлина, дъх ‒
нощта е отминала.

Ти си светлината и утрото.

Чезаре Павезе