vuoi

------------------------------------------------------------------------------------

Лучо Батисти - Бих искал... Не бих искал... Но ако искаш...

------------------------------------------------------------------------------------------

Autori: Lucio Battisti & Giulio Rapetti Mogol

------------------------------------------------------------------------------------------------

Автори: Лучо Батисти & Джулио Рапети Могол

------------------------------------------------------------------------------------------------------

Dove vai quando poi resti sola… 
Il ricordo, come sai, non consola… 
Quando lei se ne andò… per esempio… 

trasformai la mia casa in un tempio…
E da allora solo oggi non farnetico più…
A guarirmi chi fu...
ho paura a dirti che sei tu.
Ora noi siamo già più vicini.
Io vorrei… non vorrei… ma se vuoi…

--

Come può uno scoglio
arginare il mare…
Anche se non voglio,
torno già a volare.
Le distese azzurre
e le verdi terre.
Le discese ardite
e le risalite.
Su nel cielo aperto,
e poi giù il deserto,
e poi ancora in alto
con un grande salto.

--

Dove vai quando poi resti sola…
Senza ali, tu lo sai, non si vola…
Io quel dì mi trovai… per esempio…
quasi sperso in quel letto così ampio…
Stalattiti sul soffitto – i miei giorni con lei…
Io la morte abbracciai…
Ho paura a dirti che per te
mi svegliai.
Oramai fra di noi solo un passo.
Io vorrei… non vorrei… ma se vuoi…

--

Come può uno scoglio
arginare il mare…
Anche se non voglio,
torno già a volare.
Le distese azzurre
e le verdi terre.
Le discese ardite
e le risalite.
Su nel cielo aperto,
e poi giù il deserto,
e poi ancora in alto
con un grande salto.

------------------------------------------------------------------------------------------------------

Къде отиваш, като после останеш сама...

Споменът, както знаеш, не утешава...

Когато тя си тръгна... да кажем...

в храм си превърнах дома...

И оттогава само днес не бълнувам...

Тази, която ме излекува...

страх ме е да ти кажа, че си ти.

Сега сме си вече по-близки.

Бих искал... не бих искал... но ако искаш...

--

Как би могла една скала

да обуздае морето...

Дори и да не искам,

отново летя.

Синият необят

и зелените земи.

Смелите спускания

и изкачванията.

Горе в отворените небеса,

а после долу пустинните земи,

а после пак във висините

с голям скок.

--

Къде отиваш, като после останеш сама...

Без крила, знаеш, не се лети...

В онзи ден се открих... да кажем...

почти изгубен в онова легло така голямо...

Сталактити на тавана – дните ми с нея...

Смъртта прегърнах...

Страх ме е да ти кажа, че заради тебе

се събудих.

Вече между нас само стъпка.

Бих искал... не бих искал... но ако искаш...

--

Как би могла една скала

да обуздае морето...

Дори и да не искам,

отново летя.

Синият необят

и зелените земи.

Смелите спускания

и изкачванията.

Горе в отворените небеса,

а после долу пустинните земи,

а после пак във висините

с голям скок.

------------------------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=m6q4zNstlQM