Превод: Мария Шандуркова
Любов и Раздяла
(Попътна песен)
Венчалната рокля не е още шита
и хор в наша чест не е пял...
А времето бърза - коларят с камшика
запрегнал е бързия впряг.
Ах, тройката само да беше стояла,
със пеещ звънец под дъга.
Две вечни другарки – любов и раздяла -
те двете не ще се делят.
Сами ний вратата разкрихме, сами ний -
в щастливата тройка летим
и ето, сияе там нещо, ще стигнем,
но нещо далеч се стъмни.
Науката свята – е вече разбрала
душите, през вятър, през век...
Две странници вечни – любов и раздяла -
споделяме двама със теб.
Щом дълъг животът, годините кратки,
по-сладък приятелски глас.
Дано да не млъква звънче под дъгата,
очи да се гледат в захлас.
Брегът и морето, и слънце – и хала,
ту врани – ту ангел-светец...
Две вечни пътеки – любов и раздяла -
минават през мойто сърце.
1982
Превод: 29.08.2016 г.
Оригинал:
Любовь и разлука
(Дорожная песня)
Еще он не сшит, твой наряд подвенечный,
и хор в нашу честь не споет...
А время торопит - возница беспечный, -
и просятся кони вперед.
Ах, только бы тройка не сбилась бы с круга,
не смолк бубенец под дугой...
Две вечных подруги - любовь и разлука -
не ходят одна без другой.
Мы сами раскрыли ворота, мы сами
счастливую тройку впрягли,
и вот уже что-то сияет пред нами,
но что-то погасло вдали.
Святая наука - расслышать друг друга
сквозь ветер, на все времена...
Две странницы вечных - любовь и разлука -
поделятся с нами сполна.
Чем дольше живем мы, тем годы короче,
тем слаще друзей голоса.
Ах, только б не смолк под дугой колокольчик,
глаза бы глядели в глаза.
То берег - то море, то солнце - то вьюга,
то ангелы - то воронье...
Две вечных дороги - любовь и разлука -
проходят сквозь сердце мое.
1982
© Мария Шандуркова Todos los derechos reservados