"Deafening Silence"
She looked right into my
eyes and said to me
The hurt that you try to
hide is killing me
You drink a thousand lies,
to freeze the past in time
I've tried to fill this
silence up
But now it's back again
See the pain in my eyes
see the scars deep inside
My God, I'm down in this
hole again
With the laughter I smile
with the tears that I cry
Keep going down this road
called life
She says that I'm insecure,
I guess she's right
'Cause just when I think
I'm sure, alone at night
the agonies come back, this
pain won't let me be
I try to fill the silence up
but now it's back again
See the pain in my eyes
see the scars deep inside
My God, I'm down in this
hole again
With the laughter I smile
with the tears that I cry
Keep going down this road
called life
Don't need your sympathy
I just want for this silence
to stop killing me
It's deafening
it's deafening
this silence inside me
I try to fill the silence up
but now it's back again
It's empty like a suicide
this pain inside
See the pain in my eyes
see the scars deep inside
My God, I'm down in this
hole again
With the laughter I smile
with the tears that I cry
Keep going down this road
called life
Don't need your sympathy
I just want for this silence
Тo stop killing me.
"Заглушителна тишина"
Тя погледна в очите ми
и каза:
”Болката, която се опитваш да прикриеш
ме убива.”
Преглътнах хиляди лъжи
само, за да съхраня миналото
във времето.
Опитах да запълня тишината,
но тя се върна отново.
Виж болката в очите ми.
Виж белезите дълбоко в мен.
Господи, отново пропадам в тази дупка.
С усмивката, когато се смея.
Със сълзите, които плача,
продължавам да вървя надолу по този
път наречен живот.
Тя казва, че съм неуверен,
и предполагам, че е права.
Защото, точно когато се почувствам
сигурен, сам в нощта,
мъката се завръща,
и тази болка просто не ме напуска.
Опитах да запълня тишината,
но тя се върна отново.
Виж болката в очите ми.
Виж белезите дълбоко в мен.
Господи, отново пропадам в тази дупка.
С усмивката, когато се смея.
Със сълзите, които плача,
продължавам да вървя надолу по този
път наречен живот.
Не се нуждая от съчувствието ти,
просто искам тишината да спре
да ме погубва!
Заглушителна е,
заглушителна е
тишината вътре в мен.
Опитах да запълня тишината,
но тя се върна отново.
Празна е като самоубийството
тази тишина отвътре.
Виж болката в очите ми.
Виж белезите дълбоко в мен.
Господи, отново пропадам в тази дупка.
С усмивката, когато се смея.
Със сълзите, които плача,
продължавам да вървя надолу по този
път наречен живот.
Не се нуждая от съчувствието ти,
просто искам тишината да спре
да ме погубва.
© Михаела Димитрова Todos los derechos reservados