Maitre Gims - Zombie
Ma raison somnolait.
Ma conscience me conseillait.
Mon subconscient m'déconseillait.
Mais mon esprit veut s'envoler.
Stop, repense à tes mômes.
De quoi tu me parles ?
Lâche un peu tes mots.
T'es parano.
Manipulé par un autre.
Qui t'laisse croire que le monde est noir.
Mais trop tard.
Perdu dans un brouillard.
T'es parano.
Manipulé par un autre.
Tu n'es que l'ombre de toi-même.
Ta raison se déchire.
Tu défies tes désirs.
Laisse-toi tomber.
Retire ces chaînes.
Qui te freinent, et te freinent...
[Refrain]
Stop, je tisse des liens, j'en perds le fil.
Bâtis ma vie, construis dans l'vide.
Les gens me disent : "L'espoir fait vivre".
Comment faire vivre ? Je suis un zombie...
Stop calme un peu les choses.
Là, tu réalises.
Que tout n'est pas si rose.
T'es parano.
Manipulé par un autre.
Tu n'es pas si différent des autres.
T'as commis des fautes.
Chacun ses défauts.
T'es parano.
Manipulé par un autre.
Tu n'es que l'ombre de toi-même.
Ta raison se déchire.
Tu défies tes désirs.
Laisse-toi tomber.
Retire ces chaînes.
Qui te freinent, et te freinent...
[Refrain]
Stop, je tisse des liens, j'en perds le fil.
Bâtis ma vie, construis dans l'vide.
Les gens me disent : "L'espoir fait vivre".
Comment faire vivre ? Je suis un zombie...
Ma raison somnolait.
Ma conscience me conseillait.
Mon subconscient m'déconseillait.
Mais mon esprit veut s'envoler.
[Refrain]
Stop, je tisse des liens, j'en perds le fil.
Bâtis ma vie, construis dans l'vide.
Les gens me disent : "L'espoir fait vivre".
Comment faire vivre ? Je suis un zombie...
Метри Гимс - Зомби
Разумът ми дремеше.
Съзнанието ми ме съветваше.
Подсъзнанието ми ме разубеждаваше,
но духът ми искаше да полети.
Спри, помисли за децата си.
За какво ми говориш?
Сдържай думите си.
Ти си параноик...
Манипулиран си от някой друг.
Кой те оставя да си мислиш, че светът е черен?
Но е твърде късно,
загубен си в една мъгла.
Ти си параноик...
Манипулиран си от някой друг.
Ти не си нищо друго освен сянка на себе си.
Разумът ти се разкъсва.
Предизвикваш желанията си.
Изпускаш се.
Свали оковите,
които те потискат и те потискат.
(Припев)
Стоп, градя връзки, изгубвам им нишката.
Изграждам живота си, а строя в нищото.
Хората ми казват: „Надеждата те кара да живееш.”
Защо да живея? Аз съм зомби.
Стоп, успокой топката.
Ето, сега разбираш,
че не всичко е розово.
Ти си параноик...
Манипулиран си от някой друг.
Ти не си толкова различен от другите.
Правил си грешки.
Всеки с недостатъците си.
Ти си параноик...
Манипулиран си от някой друг.
Ти не си нищо друго освен сянка на себе си.
Разумът ти се разкъсва.
Предизвикваш желанията си.
Изпускаш се.
Свали оковите,
които те потискат и те потискат.
(Припев)
Стоп, градя връзки, изгубвам им нишката.
Изграждам живота си, а строя в нищото.
Хората ми казват: „Надеждата те кара да живееш.”
Защо да живея? Аз съм зомби.
Разумът ми дремеше.
Съзнанието ми ме съветваше.
Подсъзнанието ми ме разубеждаваше,
но духът ми искаше да полети.
(Припев)
Стоп, градя връзки, изгубвам им нишката.
Изграждам живота си, а строя в нищото.
Хората ми казват: „Надеждата те кара да живееш.”
Защо да живея? Аз съм зомби.
© Кристи Todos los derechos reservados