Dursun Zaman

Her sabah doðan güneþ
Bir sabah doðmaz oldu 
Elleri ellerimden
Kayýp giden yýldýz oldu 
Gülünce ýþýk saçan
O gözler yaþla doldu
Aðlama duymaz artýk
Bir varmýþ, bir yok oldu
Giderken býraktýðý 
Bütün renkler siyah oldu
Üzülme anla artýk
Belki de huzur buldu 

Dursun zaman, dursun diyorsun da
Oyun deðil ki yaþamak
Sen inanmasan da bir son var anla
Herkese inat

Duysun seni dönsün diyorsun da
Oyun deðil ki yaþamak
Yok bir çaren anla,
Sakýn uyanma yýllara inat

Нека времето да спре

Слънцето, което изгрява всяка сутрин, 
една сутрин не изгря.

Тя се превърна в звездата, 
чиито ръце се изплъзнаха от моите. 
Изпълниха се със сълзи 
онези очи, които грееха, когато се усмихваха.

Не плачи, тя няма да чуе. 
Веднъж беше, после вече не. 
Почерняха 
всички цветове, които тя остави след себе си. 
Не съжалявай, но разбери сега, 
може би тя е намерила покой.

Нека времето спре, казваш ти, нека спре, но 
животът не е игра, 
има край, въпреки че не вярваш, 
разбери това

Напук на всички ти искаш тя да те чуе и да се върне, но 
животът не е игра, нямаш готови решения, 
разбери това. 
Никога не се събуждаш/й, напук на годините.