Рикардо Кочанте - Маргерита
(Autori: Marco Luberti & Riccardo Cocciante)
(Автори: Марко Луберти & Рикардо Кочанте)
(Festivalbar 1976)
(Фестивалбар 1976)
Маргерита
Не ме съдете много...
ако днес вечерта аз се връщам в себе си...
Трябва много да направя,
преди да настъпи денят...
А сега тя ще спи...
Аз ще й създам такъв сън...
никога докато сънува...
да не се обръща с разплакани очи...
И за да не бъде никога повече
тази нощ дълбока и черна...
Ще помоля луната
да освети цялото небе...
За да мога още един път да я видя
усмихваща ми се като преди...
Ще помоля слънцето
да свети, даже посред зима...
За да може тя още да пее
песни за нашия хаотичен живот...
ще създам тишина
по-величествена, отколкото в катедрала...
Ще събудя любящите хора...
дълго ще им разказвам...
и зная, те ще тръгнат с мен...
Защото ние всичко обичаме един с друг...
Тогава ще тръгнем да се разхождаме...
Всички заедно ще танцуваме
невероятни танци
и тя ще забрави своята тъга...
Градът танцува...
Градът пее...
Ще измислим цветове
и тя ще забрави своите сълзи...
Ще излезем от града,
за да съберем полски цветя
и да направим от тях бяло ложе,
където нежно да се обичаме...
После ще се изкачим на самото небе,
за да й изберем звезда...
Защото Маргерита е хубава...
Защото Маргерита е красива...
Защото Маргерита е истинска...
Защото Маргерита е нежна...
Защото Маргерита ме обича...
И аз живея само за нея...
Маргерита е моят смисъл.
Маргерита е моят идеал.
Маргерита, това е вятърът,
който не знае какво може да причини...
Защото Маргерита е тази,
която виждам винаги до мен...
Маргерита, това е Маргерита...
Маргерита, това е всичко за мен...
Маргерита, сега си моя...
Margherita
Io non posso stare fermo con le mani nelle mani
tante cose devo fare prima che venga domani
e se lei già sta dormendo io non posso riposare
farò in modo che al risveglio non mi possa più scordare
Perché questa lunga notte, non sia nera più del nero
fatti grande dolce luna e riempi il cielo intero
e perché quel suo sorriso possa ritornare ancora
splendi sole domattina come non hai fatto ancora
E per poi farle cantare, le canzoni che ha imparato
io le costruirò un silenzio che nessuno ha mai sentito
sveglierò tutti gli amanti, parlerò per ore ed ore
abbracciamoci più forte, perché lei vuole l'amore.
Poi corriamo per le strade e mettiamoci a ballare
perché lei vuole la gioia, perché lei odia il rancore,
e poi coi secchi di vernice coloriamo tutti i muri,
case, vicoli e palazzi, perché lei ama i colori
raccogliamo tutti i fiori, che può darci primavera
costruiamole una culla, per amarci quando è sera
poi saliamo su nel cielo, e prendiamole una stella,
perché Margherita è buona, perché Margherita è bella.
Perché Margherita è dolce, perché Margherita è vera
perché Margherita ama, e lo fa una notte intera
perché Margherita è un sogno, perché Margherita è il sale
perché Margherita è il vento e non sa che può far male
perché Margherita è tutto, ed è lei la mia pazzia
Margherita, Margherita...Margherita...adesso è mia...
© Владимир Гюров Todos los derechos reservados