Макс Де Анджелис - Да се почувстваш като нов човек

---------------------------------------------------------------------------------------

Autori: Marco Ciappelli, Diego Calvetti & Massimiliano De Angelis (Max De Angelis)

---------------------------------------------------------------------------------------------

Автори: Марко Чапели, Диего Калвети & Масимилиано Де Анджелис (Макс Де Анджелис)

------------------------------------------------------------------------------------------------------

C’è un momento per amare,
un momento per tradire,
il momento giusto per ricominciare.
C’è un momento per odiare,
per capire che non va.
C’è il momento dei rimpianti,
dei rumori più assordanti,
degli amori senza un attimo di tregua.
C’è la notte della strega,
una notte senza musica, è surreale,

ridere,
ridere,
per arginare questo spazio vuoto ancora dentro me,
sentirsi nuovo.
C’è un momento di speranza,
di saggezza e di pazienza.
C’è il momento di follia all’occorrenza.
C’è che a volte la paura
fa capire che non va.
C’è il momento di sudare,
di lavarsi ed asciugare
tutto quello che è rimasto, e che fa male.
C’è il momento della resa,
mentre l’aria è ancora tesa, è certo irrazionale,

ridere,
ridere,
per arginare questo spazio vuoto ancora dentro me,
(sentirsi nuovo, e
ridere,
vivere,
per arginare questo spazio vuoto ancora dentro me,) (x 2)
sentirsi nuovo.
C’è un momento per studiare
le dinamiche del cuore.
C’è il coraggio di restare ad aspettare.
C’è il silenzio che ti piega,
e ti spiega che non va.
C’è il momento di sentire,
se annegare o respirare,
poi strapparsi forte gli occhi per guardare.
C’è il tormento delle mani,
per capire se mi ami, o rassegnarmi ancora a

vivere,
vivere,
per arginare questo spazio vuoto ancora dentro me,
sentirsi nuovo, e

vivere,
vivere,
per arginare questo spazio vuoto ancora dentro me,
sentirsi nuovo.
L’aurora –  ti sfiora,

nel cielo – ancora,
un uomo – di vetro, io,

che muoio – ma volo.

--
C’è un momento senza tempo,
che è passato come un lampo,
ed un mare di parole accartocciate,
che se non le hai mai sentite,
non capisci come sto.

------------------------------------------------------------------------------------------------------

Има го момента, в който да обичаш,

има го момента, в който предателство да направиш,

има го точния момент, в който да започнеш отначало.

Има го момента, в който да мразиш,

за да разбереш, че нещо не върви.

Има го момента, в който да съжаляваш,

момента на най-заглушителния шум,

на любовта, която не е с мира̀ ни за миг дори.

Има я нощта на вещиците,

нощ без музика, чудновата е тя,

смея се,

смея се,

за да заградя това още празно пространство в мен,

за да се почувствам като нов човек.

Има го момента на надеждата,

на благоразумието и на търпението.

Има го момента на лудостта, когато е нужна тя.

Има го и този момент, че понякога страхът

прави така, че разбираш, че нещо не върви.

Има го момента, в който да се потиш,

да се измиеш и да подсушиш

всичко, което е останало, и от което боли.

Има го момента на поражението,

докато атмосферата все още е напрегната, често е за разума необясним,

смея се,

смея се,

за да заградя това още празно пространство в мен,

(за да се почувствам като нов човек,

смея се,

живея,

за да заградя това още празно пространство в мен,) (x 2)

за да се почувствам като нов човек.

Има го момента, в който да изучаваш

динамиките на сърцето.

Има я смелостта да останеш да чакаш.

Има я тишината, която те прегъва,

и ти обяснява, че нещо не върви.

Има го момента, в който да чувстваш,

дали се давиш или дишаш,

после направо си изтръгваш очите, за да можеш да виждаш.

Има го мъчението на ръцете,

за да разбера дали ме обичаш, или да продължавам да се примирявам с това, че

живея,

живея,

за да заградя това още празно пространство в мен,

за да се почувствам като нов човек,

живея,

живея,

за да заградя това още празно пространство в мен,

за да се почувствам като нов човек.

Зората – докосва ме,

в небето – все още,

един човек – от стъкло, аз,

умирам – но летя.

--

Има ги моментът от безвремието,

който отмина за миг,

и едно море от смачкани думи,

които, ако никога не си чула –

няма да разбереш как се чувствам.

------------------------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=VB5TJmBNc5E