Микеле Брави - Диаманти
-----------------------------------------------
Autori: Federica Abbate & Andrea Amati
----------------------------------------------------
Автори: Федерика Абате & Андреа Амати
---------------------------------------------------------
Ci si accorge sempre tardi
delle cose andate via.
Delle favole da grandi
senti sempre nostalgia.
Ma adesso lo so, adesso lo so,
che a volte quello che senti
per qualcuno è chiaro solamente
quando poi lo perdi.
--
Diamanti, distanti,
negli occhi, che ho davanti,
confusi, distratti,
che quasi non riconosco più.
Distanti, lontani,
ci legano le mani,
ma trattenerli a noi non si può.
--
Ci si perde prima o poi,
cercando quello che non c'è.
E anche questa volta
lasci indietro una parte di te.
E adesso lo so, sì, adesso lo so,
ora che è gia troppo tardi.
--
Diamanti, distanti,
negli occhi, che ho davanti,
confusi, distratti,
che quasi non riconosco più.
Distanti, lontani,
ci legano le mani,
ma trattenerli a noi non si può.
--
Non ci è dato
mai di riprendere
le stagioni del passato.
Non puoi riaverle indietro,
neanche se tu lo vuoi,
trattenerle a noi non si può.
Diamanti, distanti,
negli occhi, che ho davanti,
confusi, distratti,
che quasi non riconosco più.
Distanti, lontani,
ci legano le mani,
ma trattenerli a noi non si può,
trattenerli a noi non si può.
----------------------------------------------------------------------
Човек винаги си дава късно сметка
за нещата вече отишли си.
За приказките, когато пораснеш,
винаги мъчно ти става.
Но сега зная, сега зная,
че понякога това, което чувстваш
към някого, ясно ти става
само когато го изгубиш.
--
Диаманти, отдалечени,
в очите, пред мене,
смутени, разсеяни,
почти не ги разпознавам вече.
Отдалечени, далечни,
свързват ръцете ни,
но при нас да ги задържим, не е възможно.
--
Човек губи рано или късно,
докато търси това, което го няма.
И дори този път
една част от себе си подминаваш.
Това сега го зная, да, сега зная,
сега, когато твърде късно е вече.
--
Диаманти, отдалечени,
в очите, пред мене,
смутени, разсеяни,
почти не ги разпознавам вече.
Отдалечени, далечни,
свързват ръцете ни,
но при нас да ги задържим, не е възможно.
--
Никога не ни бе позволено
да възобновим
сезоните от миналото.
Не можеш да ги върнеш,
дори и да искаш,
при нас да ги задържим, не е възможно.
Диаманти, отдалечени,
в очите, пред мене,
смутени, разсеяни,
почти не ги разпознавам вече.
Отдалечени, далечни,
свързват ръцете ни,
но при нас да ги задържим, не е възможно.
---------------------------------------------------------------------------------
https://www.youtube.com/watch?v=4M0_vgwPfV8
© Любов Todos los derechos reservados